Има риск от вдигане на преките данъците в България – върху доходите на гражданите и печалбата на фирмите, ако в следващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити.
Това предупреждение отправи към депутатите подуправителят на Българската народна банка Калин Христов, който представи бележките на институцията по проектобюджета за 2021 г. Депутатите от комисиите по финанси, здравеопазване и социална политика одобрите в четвъртък на първо четене бюджетите на държавата, здравната каса и Държавното обществено осигуряване.
Най-сериозният въпрос е дали България ще се върне към фискална консолидация, тоест към стабилни финанси с нулеви дефицити след излизане от Covid-кризата, стана ясно от изказването на Христов. По думите му това зависи от два фактора – дали заложения икономически растеж за 2021 – 2023 г. е постижим и дали мерките за подкрепа на домакинствата и бизнеса, които се представят като временни, реално ще бъдат отменени след кризата.
Ако те не бъдат отменени, както е предвидено, консолидацията ще бъде поставена под въпрос, а това може да доведе до покачване на данъците върху труда и капитала, които сега са в размер на 10%, стана ясно от думите на Христов.
"Увеличаването на преките данъци при свиваща се работна сила в страната и ниски нива на частните инвестиции няма да има добър ефект върху икономиката", посочи подуправителят на БНБ.
"Проблемът е, че консолидацията и стимулирането на икономиката се прави на база макроикономически сценарий, който е подценен. Ако има ръст или спад на икономиката, той се отразява на бюджетните приходи. В този смисъл е важно е да бъдат предвидени по-големи буфери, които биха поели рисковете от един по-негативен сценарий. Освен това не е ясно дали конкретни разходи, заложени в сегашния бюджет, са временни или постоянни. Ако са постоянни, има риск в даден момент да се наложи да се финансират с данъчна политика, особено при наличието на толкова ниско ниво на частни инвестиции", обясни още Калин Христов.
По думите му прогнозата на централната банка за спада на икономиката тази година е доста по-негативна от правителствената – 5.5% спрямо 3% на правителството. Междувременно, Европейската комисия в четвъртък също представи разчети за 5.1% спад.
Икономистът от "Института за пазарна икономика" Петър Ганев подчерта пред депутатите, че не вярва антикризисните мерки в Бюджет 2021 г., които са на стойност 3 млрд. лв., да бъдат отменени след това. По думите му държавата ще се бори вероятно 10 години, за да върне обратно единната ДДС ставка, след като тя бе диференцирана за отделни стоки и услуги като храна, бира, вино в заведенията, фитнеси, памперси и др. Ганев не вярва още, че лесно ще могат да бъдат премахнати или намалени придобивки като универсални детски надбавки, допълнителни бонуси към възнагражденията на държавни звена, добавките от 50 лв. на месец за пенсионерите и т. н.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" обяви, че синдикатът не споделя критиките, че бюджетът е твърде социален, разхищавал средства и т. н. Тя смята, че сегашната данъчна система не е справедлива и няма нищо лошо да се вдигнат някои данъци. Според Григорова обаче увеличените социални разходи трябва да бъдат насочени към истински нуждаещите се, а допълнителните средства към заплатите на лекарите да станат част от постоянните им възнаграждения.
"Това е бюджет на тройното счетоводство. В него има три пера - приходи, разходи и избори", коментира депутатът от БСП Румен Гечев.
Министърът на финансите Кирил Ананиев защити бюджета, като заяви, че без временните мерки заради кризата дефицитът бил в границата от 3% - съответно 2% за 2020 г. и 1.5% от БВП за 2021 г. По данни на Европейската комисия въз основа на подадените към края на октомври бюджети на държавите членки България ще има един от най-ниските бюджетни дефицити за кризисната 2020 г.
