Изнсената средносрочна макроикономическа прогноза (2023-2025), от служебния финансов министър Велкова, е меко казано притеснителна. Ясно се вижда, че фискалната устойчивост на България е под риск.
Трупане на сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг, ще породи сериозни рискове пред бъдещото управление на публичните финанси. За България като малка, развиваща се, отворена икономика, която е в паричен съвет, големите бюджетни дефицити поставят сериозни рискове.
Политическите битки носят след себе си големи спекулации по важни теми, като фискалната политика. Това видяхме и вчера, когато бившият финансов министър Асен Василев сподели, че е оставил хазната на излишък към края на юли 2022 и не знае за какво ще се изхарчат парите до края на годината.
Първо, от години бюджетите на България са на излишък почти до самия край на годината. Това е практика, която може да наречем традиционна за управлението на бюджета. А относно разходите до края на годината, те са разписани и одобрени от НС, което Василев знае много добре.
За голямо съжаление бъдещият редовен кабинет едва ли ще бъде по-консервативен в управлението на фиска, напротив. Очаквам гръмки обещания и още по-сериозно изпомпване на държавните разходи. А както виждаме, дефицитите ще се покриват с външен и вътрешен дълг.
По прогнозите на служебния кабинет, изцяло на база приетите решения и разчет от кабинета Петков, дългът към БВП ще се качи до близо 40% от БВП през 2025. Това е консервативната прогноза, защото е много вероятно дългът да нарасне повече.
Червената лампичка за вдигането на данъците също свети все по-червено. Смея да кажа, че има голям риск да видим увеличаване на данъци още от новия редовен кабинет. Това в настоящата кризисна ситуация би било с изключително негативен ефект.
