От 8 август започва задължителното двойно обозначаване на цени. По този повод iBanFirst представя анализ с ефектите, възможностите и предстоящите стъпки към въвеждането на еврото.
● Ограничен инфлационен ефект: Прогнозната хармонизирана инфлация за 2026 г. е между 2,8% и 3,3%, като ефектът от самото въвеждане на еврото се очаква да бъде ограничен – около 0,3 процентни пункта.
● Четири ключови възможности за бизнеса: Въвеждането на еврото ще засили външната търговия, ще увеличи интереса на чуждестранни инвеститори и туристи, ще премахне трансакционните разходи и ще намали цената на капитала.
● Предизвикателството е неценовата конкурентоспособност: Бизнесът трябва да залага все повече на иновации и ефективност. Износът е сравнително диверсифициран и се ориентира към продукти с по-висока технологична интензивност.
България е на прага на еврозоната, а основният въпрос пред бизнеса остава: ще доведе ли въвеждането на еврото до рязък инфлационен натиск? Според икономически анализ на iBanFirst, водещ доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, прогнозната хармонизирана инфлация за 2026 г. е в диапазона 2,8–3,3%, като ефектът от самото преминаване към единната валута се очаква да бъде ограничен – около 0,3 процентни пункта. Истинското предизвикателство обаче ще бъде запазването на конкурентоспособността извън ценовите механизми. В този контекст, iBanFirst анализира икономическите ефекти от прехода, основните възможности и предизвикателства пред бизнеса, както и обобщава предстоящите ключови стъпки.
Анализът съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения, през 2007 г., въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване – без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза. В Хърватия, при присъединяването ѝ през 2023 г., ефектът достига 0,4–0,5 процентни пункта в резултат на т.нар. „ефект на еспресото“ – съчетание от закръгляване и глобално повишена инфлация, породена от енергийната криза. За България се очаква инфлационният натиск да бъде овладян и да наподобява словенския сценарий.
„Благодарение на валутния борд България не носи валутен риск по отношение на еврото, но компаниите ежедневно търпят разходи от необходимостта да превалутират. Това създава курсови разлики, които макар и малки, не са незначителни. Еврото ще премахне тази тежест и със сигурност ще направи страната по-атрактивна за чужди инвеститори. А за бизнеса това означава по-ниски разходи и по-голяма оперативна яснота“, казва Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.
Основните възможности за бизнеса с въвеждането на еврото
● Засилване на външната търговия: По данни на ЕК, в първото десетилетие от съществуването на еврото делът на вътрешната търговия в еврозоната е нараснал от една четвърт на една трета от БВП, като половината от този ръст се дължи на премахването на валутния риск и намаляването на разходите. Българските МСП имат потенциал да разширят позициите си в ключови държави като Германия и Италия и да навлязат на нови пазари като Бенелюкс, Австрия и Португалия.
● Привличане на инвестиции и ръст в туризма: Еврото се очаква да засили интереса към България, при текущите нива на преки чуждестранни инвестиции, които остават под пиковите от 2007 г. В Хърватия, след въвеждането на еврото, туристите от еврозоната са се увеличили с 8% за осем месеца – ефект, който у нас се очаква да бъде по-умерен, но все пак значим.
● По-значителни спестявания: Това явление е известно в икономиката като „ефект на Роуз“ (Rose Effect). То описва положителното въздействие върху търговията между страни, които използват обща валута. Най-осезаем е за МСП, които са били възпирани от разходите и сложността на трансграничните трансакции.
● По-ниска цена на капитала: Членството в еврозоната може да доведе до още по-висок кредитен рейтинг, по-ниски лихви и подобрен достъп до капитал – особено за МСП. Банките ще получат достъп до кредитните улеснения на ЕЦБ, което би трябвало да им даде възможност да отпускат повече заеми при по-ниски лихвени проценти.
Предизвикателството е неценовата конкурентоспособност
След въвеждането на еврото българският бизнес ще трябва да разчита все повече на иновации, ефективност и по-висока добавена стойност. Според наблюдения на iBanFirst, много сектори вече предприемат стъпки в тази посока. Износът се ориентира към продукти с по-висока технологична интензивност, макар и със сравнително ограничена сложност. Расте делът на химикали, рафинирани горива, цветни метали, храни и машини – за сметка на текстил, облекло и стоки с ниска добавена стойност. Това развитие ще бъде ключово за справяне с конкуренцията в рамките на задълбочената европейска интеграция.
Какво предстои на практика?
Двойното обозначаване на цени в лева и евро става задължително от 8 август 2025 г. Евровите наличности ще бъдат разпределени през декември 2025 г., а въвеждането на еврото ще се случи на 1 януари 2026 г. по фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро с едномесечен период на двойно обращение. Сключените договори с препратки към лева остават в сила. Стойностите ще бъдат преобразувани в евро от 1 януари 2026 г. Счетоводните правила не се променят – преобразуването ще се отрази единствено в преизчисляването на числовите стойности в евро. До края на 2026 г. трябва да се адаптират вътрешни документи с препратки в левове.
Пълният анализ на iBanFirst относно икономическите ефекти от присъединяването към еврозоната, включително данни, прогнози и препоръки към бизнеса, може да бъде разгледан тук: https://info.ibanfirst.com/hubfs/BULGARIA/From-Lev-to-Euro.pdf
