Само за третото тримесечие на 2019 г. станахме свидетели на редица важни събития, сред коитопоредният епизод на аржентинската валутна криза, неочакваната смяна на правителството в Италия, демонстрациите в Хонконг и Русия, все по-напрегнатата ситуация около Брекзит и атаката срещу нефтените инсталации в Саудитска Арабия. Рисковете, които наблюдавахме през първото полугодие, като спад на обема на световната търговия, голямата нестабилност на цените на петрола или дори спадът в продажбите на автомобили в Европа и Китай, са налице и днес.
Те, съчетани с нарастването на областите на политическа несигурност продължават да влияят на корпоративния морал. Днес, вече не само европейските и азиатските фирми, а и американските компании са открито загрижени за протекционистката реторика на президента Доналд Тръмп. Въпросът е временно явление ли е този песимизъм на производствените компании и можем ли да считаме, че той няма да се отрази неблагоприятно на сферата на услугите? Или обратно - това ще доведе до рецесия, като тази през 2009 г.? Сценарий, подобен на този, наблюдаван след спукването на „Интернет балона“ през 2001-2002 г. сега изглежда все по-вероятен: индустриалната рецесия ще се измести към услугите и растежът в основните напреднали икономики ще се забави през 2020 г. Единствената добра новина е, че централните банки на Съединените щати, Еврозоната и много нововъзникващи страни са взели мерки за ситуацията, като обявиха мерки за облекчаване на паричните потоци.
Според данни на холандския институт за анализ на икономическата политика, световната търговия се е свила за трето поредно тримесечие между април и юни 2019 г. За цялата 2019 г. Кофас очаква обемът на световната търговия да се свие с 0,8%. Перспективите за 2020 г. ще зависят до голяма степен от политическата среда. Дори ако почти целият китайски износ за Съединените щати бъде обложен с мита в края на 2019 г., все още ще има възможност за маневра от страна на американския президент, с която да окаже натиск върху Китай. Що се отнася до тарифните мерки, все още е възможно увеличение на съществуващите мита. Самият Тръмп заяви по време на президентската кампания през 2016 г., че ще наложи 45% мита върху китайския внос. Преди всичко ще бъде възможно той да предприеме нетарифни мерки, които биха могли да имат изключително неблагоприятно въздействие върху търговията.
Тези политически несигурности не са единствените причини за рецесията на световната търговия и промишлеността в развитите икономики. Продължаващите структурни промени в автомобилния сектор, които се обсъждаха през последното тримесечие, са все още релевантни. Това са минали и бъдещи стандарти за борба със замърсяването през 2020 г. особено в Европа, както и промени в поведението на потребителите, най-вече в Китай. В този контекст европейските икономики се движат на две скорости. От една страна са тези, които са особено зависими от световната индустрия и търговия, например Германия, или пък тези, които страдат от вътрешнополитическата несигурност, като Италия и Обединеното кралство. В тези три икономики растежът на БВП беше нулев или отрицателен през второто тримесечие на 2019 г. Следователно Кофас прогнозира положителен, но слаб растеж през 2020 г. Това са съответно 0,5% растеж в Германия, 0,7% в Италия. За Обединеното кралство се очаква растеж от 0,9%, при условие че се избягва сценария Брекзит без сделка. От друга страна във Франция, Испания и Холандия компаниите продължават да инвестират, а броят на фалиралите компании продължава да намалява. Въпреки лекото забавяне, Кофас все още очаква растежът да се задържи над 1% през 2020 г.: съответно 1,2% за Франция, 1,9% за Испания и 1,5% за Холандия.
Маржовете на компаниите се влошават поради високите разходи за труд и последиците от протекционистките мерки, предприети от началото на 2018 г. В този контекст, ефектите от по-ранните бюджетни мерки, по-специално от намаляването на корпоративните данъци, ще бъдат по-слабо усетени през 2020 г., Кофас предвижда този растеж да се забави значително (1,3% след 2,2% през 2019 г.), т.е. на ниво под консенсуса (1,8% за 2020 г.) Въпреки това растежът няма да бъде отрицателен за годината като цяло - сценарий, който силно наподобява на този, наблюдаван през 2001 г. Въпреки това, в Европа разпространяващите се ефекти от забавянето на индустрията и услугите, не са много видими на този етап.
„В допълнение към първата, втората най-развита икономика в света също рязко се забавя. Китайското промишлено производство нарасна с едва 4,4% на годишна база през август. Това е най-ниското му ниво от февруари 2002 г. Има много причини за това забавяне. В допълнение към все още значителните свръхкапацитети в строителството и металургията, автомобилният сектор и ИКТ са засегнати сериозно и от последиците от търговската война със САЩ, както и от промените в поведението на китайските потребители. Предвиждаме, че растежът на БВП в Китай ще бъде под очакваното през 2020 г - 5.8%.“, сподели Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Много централни банки взеха под внимание това значително забавяне на растежа и обявиха мерки за облекчаване на паричните потоци. През септември 2019 г. Федералният резерв понижи основния си лихвен процент за втори път през последните два месеца (целеви 1.75% - 2%). Освен това, за първи път от десет години, ФЕД инжектира ликвидност на паричния пазар на 17 септември 2019 г. Липсата на ликвидност в банковия сектор, която това действие показва, подчертава факта, че ФЕД вероятно ще трябва да започне да купува активи отново и по този начин да увеличи размера на баланса си отново през следващите тримесечия. От своя страна Европейската централна банка възобнови програмата си за изкупуване на облигации на 12 септември 2019 г. и намали лихвения процент по депозитите, облагащи свръх ликвидността на банките (от -0.40 до -0.50%). Ефектите от тези парични политики, които определят отрицателни номинални лихви, са несигурни. Освен в Еврозоната, САЩ и Китай, паричната политика е облекчена в много други икономики, особено в развиващите се страни като Мексико, Бразилия, Индия, Индонезия, Филипините, Малайзия, Корея, Русия, Перу, Египет, Южна Африка, Нигерия и Саудитска Арабия.
