Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2022 г., на фона на спадаща, но все още висока инфлация, ОББ коментира ключови тенденции и показатели въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според данните на НСИ ръстът на БВП за 2022 г. достигна 3.4%, което в трудните условия за ЕС и страната, бе без съмнение, един отличен резултат.
От страна на търсенето растежът бе движен от потреблението (+5.2%) и задържан от инвестициите (-4.3%) и отрицателния нетен експорт (износ-внос).
• Селското стопанство и строителството се свиват
• БВП прогноза за 2023 г.: ръст от 1.5%
• Инфлация прогноза за 2023 г.: от 10.5% на 9.5%
• Централните банки пред все по-трудно балансиране между запазването на финансовата стабилност и борбата с инфлацията
„На практика двуцифрената инфлация през годината не потисна потреблението, което се подхранваше от солидния ръст на заплатите и кредитирането, както и от натрупаните значителни спестявания в икономиката. От своя страна спадът при инвестициите бе двойно по-нисък (-8.3% за 2021 г.), което подсказва, че икономиката все пак се настройва към политическото безвремие в страната.
Смущаващо обаче бе бързото нарастване на отрицателния нетен експорт, с 36.2% по-голям от този в предходната година”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От страна на производството, ръстът на БВП през миналата година се движеше от интензивна динамика на индустрията (+14.4%) и умерено нарастване при услугите (+1.0%). На този фон селското стопанство и строителството се свиваха, съответно, с -4.5% и -0.8%.
„Въпреки слабия ръст на услугите, той стабилизира икономическата активност през годината, съответно на големината на сектора: 61.1% от БВП. Вярно е, че индустрията съществено повлия за високия растеж на икономиката, но все пак тя (с дял от 19.3%) бе три пъти по-малка. От своя страна, селското стопанство с 4.9% и строителството с 2.5% от БВП не са в състояние да задават посоката на икономиката“, обясни Калчев.
Инфлацията в страната отново намаля през февруари – от 14.1% към януари (хармонизирана) на 13.7% (спрямо февруари 2022 г.). Положително е и, че базисната инфлация (без храни и горива) също спада – от 13.8% през януари на 13.6% през февруари.
„От една страна, в режим на валутен борд няма възможност за монетарен контрол върху инфлацията, но от друга, предвид опита на някои източноевропейски страни извън еврозоната, липсата на самостоятелна парична политика е по-скоро предимство.“, заключи д-р Калчев.
