Въпреки съществените промени в икономическата среда през 2020 година, която бебелязана от пандемията у нас и по света, общият обем нововъзложен дълг към компанииза управление на вземания намалява. За 2020 година той е 741.6 млн. лева при 832.3 млн. лева за 2019 година. За 2018 г. пък този показател възлиза на 1.418 млрд. лева.Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина, посочват от Асоциацията за управление на вземания /АУВ/. 

„Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства предстоят. Отчасти, по-ниските обеми, възложени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г. Не са ясни дългосрочните ефекти от него, възможно е някои домакиснтва да са неприятно изненадани от по-високите суми, които трябва да платят за кредитите си. Затова правилното управление на парите е много важно за всеки един от нас и е ключово за по-бързото излизане от кризата”, казва Райна Миткова, председател на АУВ.

  • Въпреки спада на възложения дълг през 2020 г., финансовите трудности предстоят, посочват от Асоциацията за управление на вземания

  • Междуфирмените вземания растат на годишна база, очаква се допълнително повишаване на този показател

На пазара на изкупени дългове се наблюдава още по-остро понижение, посочват още отАсоциацията. През цялата 2020 година общият им обем е малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.362 млрд. лева. Броят случаи наизкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая.

„Картината ще се измени в края на годината и е много важно потребителите и бизнесът да са подготвени. Според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 млрд. лв. или 10% от разсрочените задължения. Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.

За какво задлъжнява българинът през 2020? 

 

 

Дял, измерен на база брой случаи %

Дял, измерен на база стойност на възложения дълг (лв.) %

 

 

Банки

38%

44%

Застрахователни компании

3%

4%

Телекоми

24%

16%

Компании за комунални услуги

2%

2%

Лизингови компании

1%

1%

Небанкови финансови институции

27%

28%

Други

5%

5%

Общо:

100%

100%

 

По данни на Асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава безсъществени промени, с известни изменения в конкретните стойности. Банките сезадържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложендълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността надълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16%.

„В сравнение с предходните години, делът на банковите институции леко намаляваза сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива. Възможно е товада са първите индикации за финансови затруднения на потребителите през 2020 година. Част от хората, които започват да усещат несигурност в личните сибюджети, започват да търсят бързи и лесни финансови продукти. Все пак, притегленето на какъвто и да било заем, винаги трябва да планираме погасяването му и собствените си възможности да го осъществим”, коментира Лилия Димитрова.

Междуфирмена задлъжнялост 

Известен ръст отбелязва общият обем нововъзложен дълг на пазара на междуфирменивземания, сочат още данните от проучването на Асоциацията. Стойността на тозипоказател за 2020 година е 9.356 млн. лева, докато за 2019 тя е 7.806 млн. лева. Идентична е тенденцията при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая.

„Предвид факта, че някои сектори бяха силно засегнати още през 2020 г., данните за растяща междуфирмена задлъжнялост не са изненадващи. Вероятно е тази тенденция да се задълбочи, но за бизнесите е важно да бъдат особено внимателни – смятам, че всеки бизнес трябва добре да управлява наличните си средства, във времена на криза кешът е най-важен. Някои преосмислиха бизнес модела си, други по-детайлно проверяват финансовата стабилност на контрагентите си, трети с гъвкавост дори съумяха да повишат печалбата си”, каза Райна Миткова.

Плащаемост

Плащаемостта през 2020 година отслабва спрямо 2019 г., посочват още от Асоциацията. Те отчитат понижение с около 13% на годишна база. 

„Трябва да отбележим, че пандемията, динамичната политическа ситуация у нас, както и въвеждането на абсолютна давност преди решението на Конституционния съд тя да важи само за нови задължения, се отразиха на потребителското поведение още през 2020 г. Много домакинства престанаха да плащат не защото доходите им бяха пострадали, а защото се страхуваха за бъдещето си и предпочитаха да съхранят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може само да усложни ситуацията и да се отрази негативно на икономиката, а оттам – на всеки от нас поотделно”, казва Райна Миткова. 

„Групата на хората, които изпитват реална невъзможност да плащат, продължава да е най-малка. Настоящата ситуация на несигурност създава предпоставки за някои потребители да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Част от хората обаче използваха именно този момент, за да предоговорят по-добри условия по кредитите си и точно те ще спечелят в дългосрочен план”, коментира Лилия Димитрова. 

Прогноза

Според експертите от Асоциацията за управление на вземания за бизнеса и за потребителите е важно да следят движението на инфлацията. Тенденциите за ръст на този показател, ведно с евентуално покачване на лихвите по кредитите, което вече се случва в САЩ, би могло да се превърне в предизвикателство пред някои домакинства в дългосрочен план. До края на годината съществени сътресения не се очакват, посочват от Асоциацията и призовават потребителите да бъдат внимателни при вземането на финансови решения.

Вижте още:

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...