Докато в Близкия изток се наблюдава крехко затишие във военните действия, икономическият шок, предизвикан от конфликта – смущения във веригите на доставки, инфлация – вече се разпространява в световната икономика. На този фон Coface понижи оценките на 8 държави и промени оценките на 45 сектора (41 понижения общо, спрямо едва 4 повишения).
Ключови показатели:
• +2,3 процента: очакван световен икономически растеж през 2026 г. • -0,6 процентни пункта: кумулативна корекция на прогнозата за световния икономически растеж за 2026 г. и 2027 г. • 85 щатски долара за барел: очаквана средна цена на сорта „Брент“ през 2026 г.
Затишието в геополитическите напрежения не означава връщане към нормалното състояние
След повече от петнадесет седмици на конфликт, подписването на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран предвещава период на затишие за Близкия изток в регионален контекст, белязан от нестабилност. Но това затишие не може да скрие основния проблем: продължителността и интензивността на конфликта, които далеч надхвърлиха първоначалните очаквания, дълбоко разтърсиха този ключов регион за световната икономика.
Ормузкият проток е стратегически ключов пункт за доставките на въглеводороди и техните производни. Много малко държави – особено в Югоизточна Азия и по източноафриканското крайбрежие – са успели да избегнат тези прекъсвания. Всяко връщане към нормалното състояние – ако изобщо е възможно – ще отнеме време.
Световната икономика е стабилна, но отбелязва забавяне
Досега световната икономика успя да понесе удара, най-вече благодарение на предварителното натрупване на запаси и адаптирането на търсенето. Но тази фаза достига своите граници. Спирането на производството в някои сектори, завръщането на инфлационния натиск и затягането на финансовите условия са първите признаци за тези трудности, докато правителствата разполагат с много ограничено поле за действие, що се отнася до подкрепата на икономическата активност и доходите.
На този фон Coface ревизира прогнозите си за растеж в посока надолу до 2,3% за 2026 г. и 2,5% за 2027 г., което представлява намаление с 0,6 процентни пункта за период от две години.
Обстановката в България
„България беше засегната от кризата в Ормузкия проток и войната в Близкия изток основно индиректно, чрез 3 канала – цени на енергийните суровини, транспорт/логистика и вериги на доставки“, сподели Пламен Димитров, управител на Coface България. „Още преди няколко седмици вече споделихме, че поради кризата с горивата очакваме ръст на фалитите в страната през 2026 г., след няколко поредни години на понижения. Вече виждаме как високите цени на горивата и вносните енергийните ресурси за бизнеса се отразяват негативно върху транспортния и логистичния бизнес, поради свиването на маржовете им. Транспортният сектор беше „бомба със закъснител“ по отношение на риск от няколко години насам – сега детонаторът се задейства. В бизнеса ни по застраховане на вземания вече виждаме забавянията в плащанията от страна на компаниите в тези сектори в България“, добавят още експертите по управление на риска на Coface.
Веригите за доставки са под натиск
Условното затваряне на Ормузкия проток – през май през него са преминали 145 кораба, в сравнение с над 3 300 година по-рано – наруши глобалния транспорт и отново постави веригите за доставки под натиск. Компаниите вече съобщават за по-дълги срокове за доставка, нарастващи разходи и първи признаци на недостиг, което ги подтиква да натрупват превантивни запаси за сметка на засилен натиск върху паричния поток и маржовете.
На този фон се очаква броят на корпоративните несъстоятелности да продължи да нараства през тази година (+6% в световен мащаб), като в някои страни се наблюдава особено рязко увеличение (по-специално в САЩ, Франция и Япония).
Последиците варират от регион на регион
Шокът е глобален, но неговата интензивност варира значително в зависимост от региона.
• В Близкия Изток най-пряко засегнати са държавите от Персийския залив, които претърпяха рязък спад в икономиката си в резултат на зависимостта си от пролива.
• В Европа нарастващите цени на енергията и продължаващата несигурност оказват негативно влияние върху вътрешното търсене, като за еврозоната се очаква растеж от едва 0,7 процента.
• В САЩ инфлацията отново нараства (от 2,4% през февруари до 4,2% през май), което оказва негативно влияние върху покупателната способност и потреблението на домакинствата с ниски доходи.
• В Азия картината е разнородна: докато някои сектори продължават да отбелязват силни резултати (износът на полупроводници от Южна Корея е нараснал със 153 процента от началото на годината), други се сблъскват с намаляващи маржове.
• В развиващите се икономики, и по-специално в Латинска Америка, този шок се прояви чрез повторно нарастване на инфлацията и по-рестриктивна монетарна политика, какъвто е случаят в Бразилия, където основният лихвен процент възлиза на 14,5%.
„Затишието във военните действия в Близкия изток е добра новина, но то не може да скрие основния проблем: вече настъпилите сътресения ще окажат негативно влияние върху стопанската дейност, доходите и заетостта. Безпрецедентният брой от 41 понижения на оценките в различни сектори в 19 държави подчертава глобалното въздействие на конфликта, чиито последствия за търговските потоци и рентабилността на предприятията ще продължат да оказват силно влияние през следващите месеци“, сподели Жан-Кристоф Кафе, Главен икономист в Coface.
Прочетете пълния доклад тук.
