Вместо инфлация, най-голямото ни притеснение може би вече трябва да е дефлация

Вчера Федералният резерв обяви, че продължава вдигането на лихвите в САЩ (с още 0.25%), въпреки трусовете в банковата система. Даде знак и че най-вероятно ще има поне още едно вдигане на лихвите тази година, и след това е вероятна пауза.

Всъщност според мен е възможно към момента паричната политика на ФЕД вече да е достатъчно и може би дори твърде рестриктивна. Да, въпреки че инфлацията продължава да е висока. Има няколко индикатора, които ме навеждат на тази мисъл.

Първо, фалитът на SVB и проблемите в банковият сектор като цяло показва, че балонът надут до невъобразими размери от ФЕД през 2020-2021 вече се пука. Малките бизнеси в ИТ сектора, който спечели най-много от наливането на пари през 2020 и 2021, вече изпитват трудности с финансирането на дейността си.

Това стана пределно ясно от масовото теглене на депозити от страна на такива бизнеси, което принуди SVB да продава държавни ценни книжа на загуба, за да набере ликвидност. Банковите баланси са притиснати от две страни - от спад в депозитите и спад в цените на държавните облигации, с които се нагълтаха през 2020-2021.

Данните на ФЕД показват, че депозитите в американските банки падат на годишна база от ноември насам. С оглед на това, че лихвите продължават да растат, а икономическият растеж се забавя, този тренд едва ли ще се обърне. Спад в депозитната база на банковия сектор е ясен дефлационен фактор. Банките имат нужда от депозити, за да могат да създават нови пари чрез отпускане на кредит.

Ако погледнем и по-общи индикатори за паричната маса - парични агрегати като M1, M2, M3 - виждаме, че всички те също спадат на годишна база през последните 2 до 4 месеца. Това значи, че паричната маса в САЩ категорично е в дефлация на годишна база. Сигнали за парична дефлация вече се забелязват и в последните данни на ЕЦБ за паричните агрегати на еврозоната.

Знам, че в момента това най-вероятно звучи налудничаво. Все пак всички виждаме какво (продължава) да се случва с цените в магазините. Но тук се опитвам да гледам в перспектива, фокусирайки се върху водещи индикатори (парите), а не върху изоставащи такива (потребителските цени).

Както е казал Милтън Фридман, инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен. Това, което се случва с паричната база в момента, ни показва какво ще се случи с цените в бъдеще. Между двата процеса (дефлация в парите и дефлация в цените) неизбежно има времеви лаг, защото противно на платоничните модели в учебниците по икономика, реалната икономика не е уравнение, което се изравнява на момента, а процес, който се случва в (и отнема) реално време.

През 2021 и 2022, централните банкери имаха напълно грешни прогнози и действията им изоставаха спрямо икономическите процеси (натрупването на инфлационни фактори). Всички си спомняме как една година ни повтаряха, че покачването на инфлацията е "временно" и не е необходимо да затягат паричната политика.

Всъщност трябваше да започнат да вдигат лихвите още при първите сигнали за ескалираща инфлация, през пролетта на 2021. Имаше водещи индикатори, които ясно показваха, че рискът от висока инфлация, която ще се задържи задълго е напълно реален. Някои икономисти ги отчетохме и предупреждавахме за инфлационните рискове, но централните банкери игнорираха сигналите.

Сега може би наблюдаваме нещо подобно, но наобратно. Дефлационната криза, която в момента ми се струва все по-вероятна, е пряко следствие от тогавашната им неадекватност и безпрецедентното наливане на пари в икономиката, което беше предприето в синхрон от централни банки и правителства през 2020.

И тази криза ще бъде влошена от централните банки по същия начин, по който влошиха инфлацията с (без)действията си през 2021.

Вижте още:

Соня Миклай е новият главен управител на „Германо-Българската индустриално-търговска камара“ от 1 март 2024 г.Тя поема поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията последните над 30 години.