Регламентът установява ясни организационни и процедурни правила за обмен на данни между органите на реда, се посочва в изявлението на Комисията. Една от ключовите изисквания е създаването на единна точка за контакт във всяка страна. Този механизъм е от критично значение за бързото и ефективно сътрудничество, необходимо за справяне с модерните трансгранични престъпления.
Въвеждането на директивата е пряк отговор на предизвикателствата, породени от дигитализацията, и цели повишаване на общата сигурност на гражданите в Съюза. До момента България, Франция и Португалия са уведомили Брюксел само за частично прилагане на необходимите мерки. Поради това ЕК издаде мотивирано становище, давайки на трите държави двумесечен срок за адекватна реакция.
Ако необходимите действия не бъдат предприети навреме, Брюксел може да отнесе случаите до Съда на ЕС с искания за налагане на финансови санкции. Паралелно с това Комисията призова България, Белгия и Словения да въведат и директивата за криминализиране на нарушенията на ограничителните мерки на ЕС. Тези правила хармонизират дефинициите за престъпления и наказания, свързани със заобикаляне на санкциите.
Новата правна рамка е особено важна срещу заобикалянето на ограничителните мерки, приети след началото на руската агресия срещу Украйна. Хармонизирането на националното наказателно право в тази сфера улеснява разследването и наказателното преследване във всички членки. Това прави прилагането на европейските санкции значително по-ефективно на общностно ниво.
Държавите членки разполагаха със срок до май 2024 г., за да внедрят тези регулации в своите национални закони. Още през юли ЕК инициира процедури за нарушение, като изпрати официални уведомителни писма до редица страни. Към днешна дата обаче България, Белгия и Словения все още не са обявили мерки за пълно транспониране на текстовете.
В резултат на това забавяне ЕК издаде ново мотивирано становище към трите държави, които разполагат с два месеца за отговор. При липса на прогрес Комисията си запазва правото да потърси съдебна отговорност и налагане на финансови глоби. В контекста на тези събития България продължава да заема устойчиво последно място в ЕС в класациите по антикорупция.
