Производителите на олио сезираха ЕК за  проблеми със забраната на украински слънчоглед

Във връзка с въведените временни мерки за ограничаване на вноса на зърно и маслодайни култури от Украйна в петте страни-членки на ЕС, включително и в България, Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти изпрати писмо до Европейската комисия и до председателя Урсула фон дер Лайен. „Предвид наложените от правителството на България и ЕС ограничения за внос на слънчоглед от Украйна, опасенията ни са че без национална позиция по отношение на всички засегнати сектори от икономиката, може да се постигнат нежелани и силно негативни последствия за сектора и пазара“, се казва в писмото от председателя на организацията Яни Янев.

Нашата позиция е, че приложението на тези мерки по отношение на маслодайния слънчоглед за България няма да произведе търсените благоприятни ефекти, а напротив ще доведе до непредвидени неблагоприятни такива, а основните от които са:

- Забавяне и/или силно ограничаване на възможностите на маслопреработвателната индустрия в България, без това да облагодетелства земеделските производители;

- Създаването на непазарни бариери, чрез ограничаване на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените и конкурентоспособността на слънчогледа местно производство, предвид на експортната ориентация на сектора;

- България е в уникална позиция между петте засегнати страни членки, тъй като притежава силно развита слънчогледова преработвателна индустрия, насочена към износ, която разчита на над 1 милион тона внос ежегодно над местното производство, в голяма част от Украйна. Ограничаването на вноса на суровина ще намали производството на олио.

Предвид на наложените мерки за ограничаване на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна в петте страни-членки и евентуалното им превръщане в циклично прилагани инструменти, и конкретно за слънчогледа, опасенията ни са че без отчитане и защита от всички аспекти ще се постигнат нежелани и силно негативни последствия за аграрния и маслопреработвателния сектор на България, коментира Яни Янев.

Българският преработвателен бранш е изцяло експортно ориентиран и пазарни бариери върху вноса на слънчоглед нямат реален ефект на увеличаване на търсенето на местна продукция и на вътрешните изкупни цени, а само ограничават конкурентоспособността на преработвателната индустрия поради липса на суровина. Предприятията продават продукцията по експортни международни цени и стойността на местния слънчоглед винаги исторически е следвала международните и е в пряка зависимост от глобалните пазари, а не от локални ограничения. И съответно при непазарно високи вътрешни цени, предприятията просто спират да преработват или преработват по-малко, каквато е безспорно ситуацията от началото на настоящата кампания. От друга страна земеделските производители могат да реализират своята продукция единствено и само на пазарни цени на база международните за износ.

Създаването на непазарни бариери чрез ограничаване на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените на слънчогледа местно производство, защото количествата многократно надхвърлят вътрешното потребление, което още веднъж води до извода, че цените ще следват глобалните пазари. Предвид на необоснованите очаквания за високи цени на земеделците и нежеланието им да продават на текущите пазарни цени, големият задържан запас и невъзможността на преработвателите да предлагат надпазарни стойности за суровината при падащи пазари на продукцията, ситуацията се влошава с всеки ден и двата сектора ще понесат огромни загуби, включително и в новата реколта.

Невъзможността на преработвателната индустрия да осигури необходимия слънчоглед при пазарни цени ще произведе директни икономически последствия като намаляване на износа и търговското салдо на България, на генерирания БВП от сектора, до затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал (маслопреработвателната индустрия осигурява заетост на над 10 хил. служители) и др., обяснява Яни Янев в своето писмо.

В предвид на значителният спад с 30% на преработения слънчоглед в настоящата кампания, се очаква спад с над 1 милиард лева на приходите на сектора, от което е видно, че текущата и по-дългосрочни забрани за внос са в директна вреда на преработвателите на маслодайни култури и без ясни ползи за зърнопроизводителите. За преработвателите ще има риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори поради липса на суровина и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период за осигуряване на суровината.

Очакванията са за хроничен недостиг на слънчогледово олио и шрот за вътрешно потребление, вследствие на невъзможността на производителите насочени към задоволяване на вътрешния пазар да работят при недостиг на слънчоглед, както и за увеличаване на цената на суровината на вътрешния пазар, което ще предизвика покачване на цените на олио, месни и млечни продукти за крайните потребители.

Забраната за внос на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България традиционно изнася и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще трябва да се насочи към трети страни, които са ценово най-чувствителни.

Анализ на сектора за маслопреработка и производство на слънчогледови ядки в България.

По актуални данни на МЗ за последните 2 земеделски кампании, оперативният баланс на маслодаен слънчоглед на България е както следва:

Производителите на олио сезираха ЕК за  проблеми със забраната на украински слънчоглед

Към настоящия момент България е най-големия износител на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в ЕС. Вътрешното производство на слънчогледови преработени продукти осем пъти превишава вътрешното потребление, така че този преработвателен бранш е силно експортно ориентиран и един от най-големите и надеждни генератори на БВП и данъчни приходи за България.

България има годишен капацитет за преработка на слънчоглед от 4,2 милиона тона, като през предходната земеделска кампания 2021/2022 са преработени 3,2 милиона тона – това са средно по 280 хил. тона на месец за преработвателна кампания от 11 месеца и един месец престой заради годишни ремонти в юли и август. При средна реколта на България от около 2 милиона тона слънчоглед за последните години, на преработвателна индустрия в България към настоящия момент са необходими над 1 милион тона внос на слънчоглед всяка година, за да работи ефективно.

Към края на март 2023 година са преработени 1 427 хиляди тона слънчоглед – или средно по 200 хил. тона на месец, което е 560 хил. тона изоставане спрямо темпа на преработка от миналата кампания и е предизвикано от липсата на предлагане на суровина на вътрешния пазар въпреки наличието на рекордна реколта в държавата. Ако същият тренд продължи, това ще са 880 хил. тона по-малко преработен слънчоглед в настоящата кампания. Този тежко негативен ефект на спад за преработвателния бранш е равен на около 1 милиард лева по-малко приходи, и съответната намалена добавена стойност и генериран БВП. Доколкото сега сме след средата на кампанията и предвид на спирането на вноса от Украйна, е невъзможно преработвателите да наваксат изоставането и загубите на сектора вече са факт.

В резултат от разразилата се протестна кампания от страна на земеделските производители против спада на международните цени на зърнени и маслодайни култури и невъзможността им за реализация на задържаните складови наличности, за април и май все още няма активно предлагане на слънчоглед от тях, въпреки интереса на преработвателите. Предвид на продължаващия тренд за падане на цените на продуктите шрот и олио на международните пазари, цените на слънчогледа, които преработвателите могат да предлагат за да работят на положителен резултат от износ, не може да се отличават от международните нива.

Вносът на слънчоглед от началото на септември 2022 г. до края на март 2023 г. e 638 хил. тона слънчоглед, при 1 427 хил. тона общо за миналата капания. Предвид на станалото в последните 5 години недостатъчно вътрешно производство на слънчоглед, за голяма част от необходимата суровина за преработка в България се разчита на външен внос, който в последните две години е и в значителен размер от Украйна. За предходната кампания 2021/2022 година има внесени над 940 хил. тона слънчоглед от Украйна, като при активните проверки, които Българската Агенция по Безопасност на Храните започна от миналото лято и продължават и в момента, не са установени каквито и да е несъответствия с европейските изисквания и съответно тези стоки не представляват системен риск за агрохранителната верига.

Вижте още:

● Ново проучване на International Workplace Group разкрива, че 74% от родителите биха потърсили нова работа, ако се налага дълго ежедневно пътуване...