Всяка година във втората събота на септември (тази година датата е 13-ти септември) светът отбелязва Деня на първата помощ – инициатива на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, чиято цел е да повиши осведомеността за ролята на първата помощ в ежедневието. В работната среда уменията за оказване на първа помощ са ключови, тъй като своевременната реакция намалява риска от тежки последици, спасява човешки животи и подпомага изграждането на култура на безопасност. Според експерти, уменията за първа помощ са не просто допълнителна компетентност, а основен елемент от системата за здравословни и безопасни условия на труд. В ситуации като спиране на сърдечната дейност, силно кръвотечение или тежки травми, първите минути често решават съдбата на пострадалия. Международни данни, включително от Американската сърдечна асоциация, показват, че своевременното прилагане на сърдечен масаж (CPR) и използването на автоматичен дефибрилатор (AED) могат да удвоят, а понякога дори утроят, шансовете за оцеляване от сърдечен арест.
„В България обученията по първа помощ традиционно се възприемат като задължение, но всъщност те трябва да бъдат стратегически приоритет за всяка организация. Навременното и адекватно обучение на персонала не само спасява животи, но и изгражда доверие и сигурност сред служителите. Превенцията винаги е по-ценна от реакцията постфактум“, коментира докторът по социална медицина Мария Титопулу PhD, зам. управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 16, ал. 1, т. 7) задължава работодателите да осигуряват организация и средства за първа помощ, а Наредба № 3 от 1998 г. определя реда за нейното прилагане чрез службите по трудова медицина. Това включва аптечки, обучени лица и готовност за реакция при инцидент – фактори, които намаляват паниката и правят действията по-ефективни. Световният ден на първата помощ е подходящ повод да се припомнят и най-добрите практики в организациите. Сред тях е провеждането на редовни тренировки, симулации и практични упражнения, които помагат на екипите да реагират уверено и бързо. Това е и възможност работодателите да проверят състоянието на аптечките и да актуализират контактите на лицата, отговорни за първа помощ.
Международният опит показва, че инвестицията в обучения по първа помощ има дългосрочен ефект. Тя намалява броя на трудовите злополуки с тежки последствия, понижава разходите за обезщетения и подобрява корпоративния имидж. В редица страни компаниите отчитат, че културата на безопасност пряко повлиява върху ангажираността на служителите и тяхната лоялност. В България според данни на НОИ за 2024 г. са отчетени 2 823 трудови злополуки - със 114 повече спрямо предходната година. Смъртните случаи обаче са намалели значително - от 87 през 2023 г. на 64 през 2024 г. Най-често тежките инциденти са в строителството, преработващата промишленост и транспорта.
Работодателите носят основната отговорност за осигуряване на безопасни условия на труд, включително и организация за оказване на първа помощ. В много компании това се постига чрез създаване на доброволчески екипи, които преминават специализирани обучения и участват в редовни учения. Тези екипи не само повишават готовността за реакция, но и създават усещане за общност и ангажираност. „Обучението по първа помощ не бива да се разглежда като еднократен акт. То трябва да бъде част от цялостната политика за безопасност - системно, интерактивно и съобразено с реалните рискове на работната среда. Нашият опит показва, че компаниите, които инвестират в това, печелят много повече от формално спазване на законовите изисквания. Те печелят доверие, устойчивост и конкурентоспособност“, допълва д-р Титопулу.
У нас Националната програма за безопасност и здраве при работа 2025–2027 г., приета от Министерския съвет през август, поставя акцент върху превенцията и обучението. Включването на обученията по първа помощ като част от задължителните дейности е логична стъпка в тази посока. Чрез постоянна ангажираност работодателите могат да превърнат уменията за оказване на първа помощ в ключов инструмент за защита на здравето, подобряване на корпоративната култура и създаване на устойчива работна среда.