Конференцията на Международната данъчна асоциация събра на едно място активни представители на обществото и предизвика диалог между тях, смята Никола Гечев от VIVACOM.Втората конференция на Международната данъчна асоциация в България се проведе на 8 и 9 ноември в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ и привлече вниманието на експерти по данъчно право, консултанти в тази сфера и представители на публичния и частния сектор.
В рамките на двудневната конференция бяха разисквани теми като актуалните политики във връзка с дигиталната икономика и ДДС на Европейската комисия и ОИСР, новите тенденции в този сектор и мястото на България сред настъпващите промени. За причините VIVACOM да се включи като партньор на събитието говори Никола Гечев, директор на дирекция "Корпоративни продажби" в компанията.
VIVACOM подкрепя второто издание на конференция на Mеждународната данъчна асоциация, как я припознахте за своя кауза?
Ние във Виваком твърдо вярваме, че единният цифров пазар и дигиталната икономика са бъдещето на Европейския съюз. Благодарение на тези чисто икономически инструменти, държавите-членки ще успеят да осигурят по-добри условия за развитие на бизнеса и следователно – по-качествен живот на своите граждани. Концепцията за единен цифров пазар предвижда създаване на сигурно и защитено пространство, в което гражданите и компаниите могат да си взаимодействат свободно, да обменят опит и да създават иновации, да пътуват и търгуват, да просперират. Изключително важно е това да става в безопасна среда, с действащи общоприложими за всички участници законови разпоредби.
Европейската комисия вече има редица инициативи в тази посока, голяма част от тях са и законодателни. Но докато тече процесът по създаването и приемането им, трябва да бъде чуто и взето предвид мнението на всички страни в икономическите процеси – бизнеса, неправителствения сектор, предприемачи, локални и глобални организации. Смятаме, че такива конференции успяват да съберат на едно място активните представители на обществото и на корпоративния свят и да предизвикат открит диалог между тях. Така в публичното пространство излизат на дневен ред и се търсят решения на горещи финансови теми като бъдещето на ДДС-то в условията на дигитална икономика.
Кои са спецификите на дигитална икономика, с които става задължително да се съобразяваме?
Съвременните технологии, които ни позволяват да сме постоянно свързани с целия свят независимо къде се намираме, променят потребителското поведение – начините на търсене, купуване и използване на стоки и услуги – и тъй като търсенето определя предлагането, се създават изцяло нови модели за правене на бизнес. Дигиталната икономика засяга на практика всяка сфера от живота на хората и компаниите – търговията, предоставянето на услуги, образованието и здравеопазването, свободното време и забавлението, начина и формите на комуникация.
В тези условия на освободени от физически граници търговия и потребление, практическата трудност е да се определи къде да бъде облагането, тоест коя държава ще има право да обложи печалбите и каква точно пропорция от тази печалба да бъде обложена. Допълнително, изключително трудно е да бъде определено къде точно е крайното потребление, за да бъде обложено то с ДДС, както и да се намали необложеното потребление, поради невъзможността то да бъде проследено. Трябва да сме наясно, че дигиталните технологии и новите начини на правене на бизнес създават множество трудности към тях да бъдат приложени традиционните концепции за облагане от гледна точка на ефективност на събирането и административна тежест за бизнеса.
Кого според вас ще засегнат най-много промените в дигитализиращия се свят?
Новото поколение потребители вече живее, работи и консумира в един дигитален свят. Цифровите технологии са част от ежедневието и те размиват времевите и пространствените ограничения, с които са живели предните поколения. Затова промените ще засегнат всички участници в обществено-икономическия живот. Правителствата и политиците ще трябва да се съобразят с новите реалности за правене на бизнес и да създават такава законова рамка, която улеснява компаниите и същевременно защитава потребителите. А всяка организация, която иска да продължи да се развива, ще трябва да се променя в синхрон с изискванията на таргет аудиториите си.
Ние във Виваком например сме в процес на цялостна дигитализация на бизнеса си. От една страна, вътрешно опростяваме процеси и системи, така че всяка дейност, която може да се извърши от машина – да се върши от машина. Така освобождаваме човешкия ресурс и капацитет за по-значими и стратегически дейности. От друга страна – към крайните потребители – даваме им възможност да управляват все повече от услугите и продуктите си сами онлайн, когато им е удобно, чрез приложението My VIVACOM.
Но да се върнем на цялостната дигитализация на заобикалящата ни среда и кого ще засегне този процес. Ясно е, че всеки, който иска да продължи да се развива в новия цифров свят, ще трябва да трансформира модела си на работа. И според нас истински важният въпрос е как ще се случи тази трансформация. Ние като телеком от ново поколение вече сме поели по този път с много от корпоративните си клиенти – както от правителствения, така и от частния сектор.
Една от най-ефективните услуги в помощ на дигитализирането, са облачните технологии. Чрез тях предоставяме възможност за наем на споделено облачно пространство или за колокация на ИТ оборудване. И в двата случая компаниите могат да повишат ефективността си, като спестят финансови и човешки ресурси. Предлагаме и редица конкретни решения като IoT базирани мрежи, които свързват устройства със сървърите на НАП. В условията на дигитална икономика всяка компания развива персонален бизнес модел, ето защо има нужда от индивидуално технологично решение. Ние разработваме различни приложения като като Viva i-Business, което е насочено конкретно към управлението на продажбите.
Изводите след ИФА 2018?
В края на 2017 г. ЕК прие пакет от промени в ДДС по отношение на дигиталния единен пазар. На конференцията ИФА 2018 бяха обсъдени предложенията на ЕК и на ОИСР в тази връзка относно облагането на дигиталната икономика. Дискутирана беше и позицията на нашата държава по тези въпроси и какви промени относно облагането на дигиталната икономика в България се предвиждат.
ЕК търси начини да бъде модернизирана европейската данъчна рамка, така че тя да е в състояние да обхване новите начини на правене на бизнес чрез дигиталните технологии, като осигури еднакво облагане на традиционните и дигиталните бизнеси. В тази връзка ЕК има редица инициативи, които под една или друга форма можем да очакваме да бъдат имплементирани в законодателството, като например „уеб данък“ или „изравнителен данък“ за дигитални компании, които генерират приходи от реклама в дадена страна членка, но нямат регистрирано дружество или място на стопанска дейност, административни улеснения по отношение на отчитането на ДДС от типа mini one stop shop (MOSS) за онлайн магазини и други.
Данъчните администрации на страните членки също търсят нови и по-ефективни методи за контрол на дигиталния бизнес, за намаляване на необлагането и за повишаване на събираемостта на данъците. Редица държави въвеждат електронни ревизии въз основа на засилен обмен на информация и контрол в реално време. У нас НАП създаде специален отдел „Електронен одит“, който е с основна задача да контролира облагането на дигиталните бизнеси и електронната търговия в частност. Инициирани бяха ревизии и проверки на онлайн търговци и на платформи за електронна търговия, като информацията от тези лица бе верифицирана с информацията от куриерските фирми и платежни оператори за всяка съответна доставка.
