Моя идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки, сподели Мария Габриел в специално интервю за b2b Media по-малко от месец след като зае поста еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество.
Мария Габриел е български политик от партия ГЕРБ и депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (ЕНП) (от 2009 г.), зам. председател на ЕНП Жени (от 2012 г.) и заместник председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. На 10 май 2017 г. е номинирана за български еврокомисар. На 7 юли 2017 е официално назначена в ЕК за еврокомисар по цифровата икономика и общество, след окончателното потвърждение на Съвета на ЕС. Габриел влиза в пълномощията си веднага. В ресора й влиза не само цифровизацията на ЕС, но също и киберсигурността и авторските права.
Г-жо Габриел, честито за вашето избиране като еврокомисар с ресор "Цифрова икономика и общество". Към настоящия момент как оценявате страната ни по отношение на новите технлогии и развитието на цифрова икономика?
България има своите достижения в цифровите технологии. Един от ярките примери е тема, която ми е особено близка - жените в технологиите. Според последните данни на Евростат, България е на първо място в Европейския съюз по дял на жени и момичета в сектор "Информационни и телекомуникационни технологии" с 27.7 на сто при среден процент за ЕС от 16.1 на сто. На първо място сме и по дял на жените ИТ специалисти, които са близо 30%, при 16 на сто средно за страните от Европейския съюз. Тази тенденция в България се наблюдава от 2014 г. насам. Професионалното участие на жените в ИТ сектора е съпроводено със своите специфични предизвикателства и перспективи, но безспорно е, че с участието си в този преобладаващо мъжки сектор, жените реално допринасят за развитието на модерното общество.
В същото време, резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (индекса DESI) сочат, че имаме нужда от по-отчетлив напредък във връзка с цифровите умения, цифровизацията на бизнеса, цифровите услуги. Въпреки това бележим резултати по отношение на широколентовия интернет достъп и развитието в областта на отворените данни. IT индустрията у нас има потенциал за далеч по-перспективно развитие, стига да използва в максимална степен възможностите на четвъртата индустриална революция. Един от най-добрите примери за това са 60%-те процента растеж на облачните услуги в България, при средни 17% в световен мащаб.
Дали българското председателство на ЕС ще бъде фактор, който да помогне също за “отварянето ни” и допълнителното привличане както на инвеститори в сектора на дигиталните технологии, така и на цифровото развитие вътре в страната?
Българското председателство на ЕС е невероятен шанс да покажем потенциала на страната ни в областта на новите технологии. Триото Естония-България-Австрия определи в 18-месечната си програма като приоритет финализирането на работата по различните инициативи и действия на Цифровия единен пазар. Именно нашето председателство ще има решаваща роля по досиета като кода за електронните съобщения и ревизията на стратегията за киберсигурност. Повечето от приоритетите във възложения ми ресор ще бъдат дискутирани, преговаряни и, надявам се, успешно финализирани по времето на българското председателство. Имам конкретни идеи в тази посока и като еврокомисар ще положа необходимите усилия да затвърдим убеждението, че по-малките държави-членки провеждат дори по-добри председателства.
Популярно е да се сочи за пример Естония като особено развита страна в дигитално направление. Какъв потенциал има България в това отношение?
България има огромен потенциал в областта на информационните и комуникационни технологии. Трети сме в Европа по старт-ъпи във високите технологии. България може да бъде дигитална страна, ако всички обединят усилията си в тази посока. Имаме налице конкретни примери. Такъв е Националният център за суперкомпютърни приложения, благодарение на който страната ни се очертава като регионален лидер в тази област. Друг добър пример е българката Кристина Цветанова, която създаде първия в света таблет за незрящи и спечели през март наградата на Европейската комисия "Изгряващ предприемач". Още един пример е устройството за пчелен кошер на българската старт-ъп компания Bee smart tehnologies. Приоритет за мен са цифровите умения и в тази област България също има лидер – компанията CourseDot, предлагаща курсове в областта на информационните технологии. Така че у нас се създават и оперират все повече компании, които представят иновативни решения в образованието, социалните дейности, IT сектора. ИКТ предприятията генерират около 5 % от добавената стойност в икономиката, а над 70% от наетите в сектора са на възраст под 40 години. Това са данни, показващи потенциала на страната ни да бъде регионален лидер в новите технологии.
Какви са вашите позиции по основните теми като защитата на правата на интелектуалната собственост, киберсигурността, въвеждането на правила за онлайн платформите – нещо, върху което и колегите ви евродепутати акцентираха при изслушването ви?
Междинният преглед на стратегията за единния цифров пазар и какво остава да се свърши е в основата на работата ми. На масата на преговорите са предложенията, свързани с кодекса за електронните съобщения, реформата на авторското право, реформата на аудиовизуалните медийни услуги. Чакат ни също важни въпроси като киберсигурността, защитата на личните данни, правата и отговорностите на платформите.… В сферата на киберсигурността, през септември 2017 г. предстои да преразгледаме стратегията на ЕС за киберсигурност и мандата на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност. Ще предложим и допълнителни мерки по стандартите за киберсигурност, сертифициране и етикетиране, с цел повишаване киберсигурността на обектите, свързани към интернет. Важен законодателен инструмент е директивата за мрежова и информационна сигурност, която трябва да бъде приложена до 2018 г. Моята идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки.
По отношение на авторското право е нужно да дадем възможност на творците, чийто творби се разпространяват чрез онлайн платформите, да могат да получават част от възнагражданието, а не всичко да остава за онлайн платформите. В противен случай се отнема от силата на творческия сектор. Творците имат нужда да създават, а за да го направят, трябва да получат средства от вече създадени творби. Реформата на правилата в областта на авторското право е от основно значение за адаптирането на съществуващите правила към цифровите технологии и новите форми на достъп до съдържание.
Много важен е и въпросът за онлайн платформите. Само до месеци ще имаме законодателна инициатива за практиките на нелоялна конкуренция между платформите и дружествата, които оперират на тях. От една страна, платформите играят важна роля и създават нови пазарни възможности, по-специално за малките и средни предприятия. 82 % от МСП, участвали в скорошното проучване на Евробарометър относно онлайн платформите, разчитат на търсачки, за да рекламират продукти и/или услуги онлайн. 66 % посочват, че позицията им в резултатите от търсенето има важно въздействие върху техните продажби. Едновременно с това обаче трябва да сме в състояние да разрешим проблемите. Два са конкретните въпроси за допълнително разискване: запазване на справедлива и благоприятстваща иновациите стопанска среда и осигуряване на навременното и ефективно премахване от онлайн платформите на незаконно съдържание.
Какви са допълнителните възможности, за да се отсяват истинските от неистинските новини – една силно дискусионна тема напоследък?
„Фалшивите“ новини или алтернативните факти, както още се наричат, съществуват много отдавна, но сега предизвикателството е скоростта, с която се разпространява информацията, и ширината на полето на въздействие. Ще инициирам работна експертна група на високо ниво и имам идея до края на годината да проведем форум на високо равнище за обмен на добри практики. Със сигурност е нужна работа и с онлайн платформите за прилагане на процедурите за сваляне на незаконно съдържание. Тези, които качват съдържание в Интернет, свързано с тероризъм например, вече ще носят наказателна отговорност. Преди края на 2017 г., Комисията ще издадем насоки относно това как съдържанието следва да бъде отстранено от онлайн платформи, с подходяща прозрачност и независим контрол. Нужно е да работим и в още две области. От една страна, повече програми за медийно обучение. Заедно с онлайн платформите, научните изследователи, медиите, да бъдат създадени програми, които да позволят на хората да идентифицират, когато въпросното съдържание не е от достоверен източник. Не можем да наложим на хората на какво да вярват, но нашата задача е да им предоставим механизми и те сами да преценяват. Обсъждането на процедурните аспекти и принципи за премахване на незаконното съдържание ще бъде включено с платформите в бъдещата работа на Комисията. То ще засегне въпроси като минималните процедурни изисквания за уведомяването и предприемането на действия от онлайн посредниците, свързани например с критериите за качество на уведомленията, със задълженията за докладване, с механизмите за допитване до трети страни, както и с мерките срещу повторни нарушения и неправомерни, недобросъвестни уведомления.
Кои са първите задачи, с които се захващате като комисар по въпросите на цифровата икономика и общество?
Европейската комисия ще излезем през септември с предложения, свързани със свободното движение на данни, киберсигурността, цифровизацията на индустрията и други. Едновременно с това текат преговорите относно кода за електронните съобщения, блокирането на географски принцип, авторското право. Както вече посочих, цифровите умения са мой приоритет и през септември ще споделя идеи за конкретни инициативи в тази посока. Вече участвах в първия триалог по директивата за аудиовизуалните медийни услуги, съдържаща важни елементи за защитата на непълнолетните в Интернет. В контакт съм с офиса на Евронюз в Брюксел, за да очертаем съвместни действия за отговор на предизвикателствата. Всичко това са въпроси, които изискват координация и ангажимент, за да успеем да бъдем на висотата на очакванията на българските и останалите европейски граждани. Извеждането на тези теми до успешен край ще донесе много конкретни ползи на гражданите и предприятията.
