Как законът тълкува дистанционната работа и какви са рисковете и ползите за работодателя – темата е акцент в извънредна виртуална среща, организирана от MercerMarshBenefits в България. Юристи и експерти в областта отговарят на въпроси за регламентирането на трудовите правоотношения със служители при “home office” дейност.
Адв. Лилия Петкова, съдружник в Адвокатско дружество „Куюмджиева и Витлиемов“, отбелязва, че дистанционната форма на работа се въвежда при съгласие между двете страни. Заради пандемията от COVID-19 обаче, се дава възможност работодателят едностранно да поиска това. Подобно право той има само докато е обявено извънредно положение или епидемична обстановка.
Независимо дали става въпрос за извършване на дейност от разстояние, или за надомна работа, работодателят носи отговорност за здравословните и безопасни условия на труд. Съответният закон позволява той лично или негов представител, както и синдикалните организации, да проверят дали безопасните условия на труд са налице, пояснява д-р Димитър Софиянски, консултант в „Респонса Превент“.
Как се регламентира работата от морето и споделените офис пространства, също е сред актуалните въпроси, които уебинарът засяга. Адвокат Петкова съветва мястото, от което служителят ще извършва работата от разстояние, да е предварително определено и конкретизирано. „Препоръчвам това да стане в писмена форма. Липсата на конкретизация може да доведе до много практически проблеми за работодателя“, допълва тя. Сред примерите за възникване на казус са увеличеният риск от трудова злополука, по-голяма вероятност за неправомерно разкриване на поверителна служебна информация и затруднена комуникация.
В същото време Кодексът на труда не урежда изрично въпроса с работа от друга държава. Адвокат Петър Боюклиев, съдружник в Адвокатско дружество „Йорданова, Ризова и съдружници", тълкува, че според законодателя дистанционна работа като правило ще бъде извършвана на територията на България. Все пак, няма изрична забрана отдалеченото място да е извън страната. Затова договаряне на дистанционна работа от чужбина не би следвало да се счита за нарушение на трудовото законодателство, допълва адв. Боюклиев. Той предупреждава, че са възможни определени усложнения и рискове за работодателя.
Таня Генова-Барбова, директор Човешки ресурси за Централна и Източна Европа на DXC Technology, и Албена Йорданова, старши мениджър на отдел „Администриране и работни заплати" в UniCredit Bulbank, споделят своя опит с успешни практики в ИТ компании при гъвкаво работно време. Те акцентират и върху онлайн оформянето на документация и цялостни дигитални решения за HR администриране. Двете засягат и въпроса за разходите, които работодателят е длъжен да покрива, докато служителят работи дистанционно.
Как гарантираме защита на данните, когато нямаме пряка видимост? Как се регулира въпросът с извънредния/нощен труд при работа от разстояние? Има ли максимален/минимален брой часове за отдалечена работа, който трябва да се заложи при дистанционна работа извън пандемична обстановка? Участниците във виртуалната среща получиха отговорите на тези и други въпроси.
