Бизнесът реагира адекватно на кризата, дигитализацията и скъсяване на веригите за доставка ще направят българската икономика по-конкурентна
При такъв дълбок спад на икономиката известни перманентни загуби са неизбежни, но те ще са концентрирани в малък на брой сектори. Българската икономика има потенциала да излезе от кризата дори по-силна. Бизнесът показа гъвкавост при организация на работата, реагира бързо на променената среда и ускори процесите на дигитализация и всичко това ще носи ползи в дългосрочен план. Зад тази идея застанаха водещи мениджъри на някои от най-големите компании в страната, които обсъдиха как ще еволюира бизнесът и прогнозите за устойчив растеж в рамките на изцяло дигитално събитие, организирано от Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ).
„Съветът на жените в бизнеса в България организира днешната конференция в момент, в който повечето индустрии са изправени пред сериозни предизвикателства заради пандемията от коронавирус, която продължава да ескалира. Тя подейства като катализатор да се предприемат стъпки, които по някакви причини бяха отлагани от години. Пример за това е ускореното въвеждане на цифрови услуги и платформи в много от браншовете, за да се нагодят към новите реалности и променените навици на потребителите“, каза, откривайки събитието, д-р инж. Боряна Манолова, председател на Управителния съвет на СЖББ и главен изпълнителен директор на Siemens България и Северна Македония.
Като участници в дискусията се включиха Теодора Петкова, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, Зоя Паунова, изпълнителен директор на „АстраЗенека“ България, Петър Стоилов, изпълнителен директор на „Нестле България“, Симеон Стойчев, вицепрезидент „ИТ операции“ на Progress, и Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел Медет“. Икономическите прогнози за следващите месеци бяха обобщени от главния икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов.
„Икономическите последици от втората вълна на пандемията ще зависят от три неща. На първо място, ще зависят от мерките за ограничаване разпространението на заразата. Страните, които успеят да ограничат Covid-19 с носене на маски, тестове и изолация, ще преживеят по-малък спад на икономическата активност. Тези, които не могат да ограничат разпространението на заразата с мерки, които са с ниска социално-икономическа цена, ще трябва да прибягнат до „по-скъпи" мерки, като забрани за публични събирания и налагане на карантина (частична или цялостна), които ще доведат до по-голям спад в икономическата активност“, каза Кристофор Павлов. Според него, на второ място, последиците от втората вълна ще зависят от големината и важността за икономиката на най-засегнатите сектори, каквито са туризмът и транспортът. На трето място, последиците за икономиката от втората вълна на пандемията ще зависят от наличието на фискална възможност да се компенсира загубата на доход, като тук Павлов определя позицията на България като "много силна“.
“Банките сме част от решението на тази криза по две причини. На първо място, успяхме да отговорим на променените потребителски навици и в наистина кратки срокове дигитализирахме не само нашите продукти и услуги, но и много процеси“, каза Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ и член на УС на СЖББ.
Като представител на фармацевтичния сектор Зоя Паунова, изпълнителен директор на „АстраЗенека България“, изрази очаквания, че благодарение на споделения опит разрешаването на кризата ще се случи по-бързо от планираното. “Благодарение на дигитализацията, напредъкът в научните открития става по-бързо от всякога“, добави тя.
Заедно с Петър Стоилов, изпълнителен директор на „Нестле България“, те отделиха внимание и на нарастващото значение, което хората отдават на здравословния начин на живот. „Потребителите между 25 и 40 години са тези, които най-често търсят т.нар. био храни. Тенденцията към здравословно хранене, или както го наричаме в компанията – балансирано хранене – се увеличи след началото на пандемията. Все повече хора осъзнават влиянието на начина на хранене не само върху живота ни, но и върху околната среда, което би включило и ограничаване и елиминиране на изхвърляне на храни, многократно използване на опаковки и подобни. Добрата храна е не само за да задоволи сетивата ни, но и да подпомогне защита на планетата и ресурсите за идните поколения. В този ред на мисли здравословният начин на живот е многоаспектен “, сподели Стоилов.
Симеон Стойчев, вицепрезидент „ИТ операции“ на Progress, бе представител на компаниите, които изграждат инфраструктурата на дигиталния свят. “В България има IT специалисти на световно ниво, които допринасят за развитието на дигитализацията”, каза той.
Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“, подчерта, че дигитализацията и зелената икономика изискват достъп до повече мед, което налага нова политика за суровините в Европа. „Мините са в основата на индустрията, затова е много важно, че оставаме стабилни по време на пандемията“, посочи Цоцорков. Той акцентира върху необходимостта от сигурност на веригата на доставки, като приоритетно избираме местни и европейски производители.
В края на конференцията над 70 участници, които се включиха онлайн, отговориха на въпроса за очакванията си за бъдещето на българския бизнес след края на кризата. Повечето от тях бяха оптимисти, че чрез устойчиви партньорства, поставяне на клиентите и служителите в центъра на дейността и дигитализация българският бизнес не само ще възвърне, а и ще надвиши нивата си преди здравната криза на 2020 г.
