Европейската десница няма визия за Европа, време е за ново лидерствоДнес всички, с които говоря, ме питат какво ще стане с Европа? Преди 10 години, когато като премиер водех страната към ЕС, не съм си представял дори, че може да се стигне до този разговор за бъдещето му. Моето правителство довърши едно национално усилие, започнато през 1995 г. И аз, и премиерите преди мен – Костов и Сакскобргготски, смятахме, че пътят на България е ясен – към Европа на просперитета, интеграцията и успеха.
Днес Европа е разкъсана от противоречия и разделения. Влиза от криза в криза, без да са намерени решения за предходната. ЕС се носи по течението. Преди време, запитан за стратегията за икономическо развитие на ЕС за следващите 10 години, Доналд Туск отговори: „Когато ние правим планове, Господ се смее.“
Но ако нямаме собствен дневен ред, събитията ще се случат въпреки нас. И реалността го доказа. Само за една година ЕС преживя икономическа криза, Грекзит, Бежанска криза, Брекзит, Сирия, „Ислямска държава“.
Разпада ли се ЕС? Моят отговор е: не! Променя се. Но се променя отвън, под натиска на събитията.“
Това заяви президентът на ПЕС Сергей Станишев на среща-разговор „Европа на кръстопът – левият план за реформи“, в София. Тя е начало на кампания на европейските социалисти в държавите-членки за бъдещето на Европа, за предизвикателствата и отговорът на левицата за изход от многото кризи.
Поканата на Станишев уважиха бившите премиери Симеон Саксобургготски и Пламен Орешарски, вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, лидерите на КНСБ и Подкрепа – Пламен Димитров и Димитър Манолов, министри, народни представители, ръководството на БСП и други политически сили, анализатори, социолози, политолози и медии.
Пред тях президентът на ПЕС посочи, че „една епоха си отива, а реалността отваря пътя на нова – опровержение на Фукуяма и неговата победа на либерализма. Неолибералният свят се градеше на т. нар. Вашингтонски консенсус: по-малко държава, либерализация, приватизация, по-малко регулации. Това доведе до освобождаването на капитализма от желязната клетка (по Макс Вебер), която трябваше да съчетава пазарната икономика с обществения интерес.
Тази философия изхождаше от факта, че всяко човешко същество е само за себе си и е в постоянно състояние на конкуренция, а не на сътрудничество. Рухна представата, че успехът и щастието се свеждат само до парите.
Възприемането на националните икономики само да финансова система доведе до казино-капитализъм и наду балоните, които се спукаха през 2008 г.
Отива си епохата на структурираните индустриално-йерархични общества, на териториите, обособни като общности, които си взаимодействат, но всъщност живеят сами по себе си.
Тържеството на неолиберализма през последните 30 години доведе до огромно и опасно неравенство
То подмени пазарната икономика с рентиерство, на базата на господстващо положение, влияние, лобизъм и проникване в институциите. А това подкопа доверието в самата демокрация.
В новата епоха на глобална икономика, това което се случва в Афганистан, Ирак и Сирия ни засяга непосредствено, пряко. Новият свят е този на образованието, науката, дигиталните технологии и интерактивната комуникация. Отношенията в обществото стават все по-хоризотални.
Преходът между епохите носи перспективи, но очертава социални и културни разломи и взривоопасни напрежения.
Атонио Грамши казва: „Когато старата система умира и новата все още не е родена, се раждат чудовища.“ Европа вече е преживявала подобна криза през 30-те. Тогава се роди фашизмът.
В Европа има дефицит на политическа визия за бъдещето, време е за ново лидерство затова днес ние, европейските социалисти, искаме да хвърлим ръкавицата и да отворим политическата дискусия за бъдещето на Европа. Време е за ново лидерство на ЕС.“, посочи Станишев.
