Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази сериозни резерви по отношение на предложения проект за държавен бюджет за 2026 г. Изпълнителният директор на организацията Добрин Иванов подчерта, че основните притеснения са свързани с прекомерния дефицит и липсата на ясни мерки за бюджетна консолидация. Според него заложен дефицит от 5,7% е негативен сигнал за инвестиционната общност и уронва имиджа на страната в условия на процедура по свръхдефицит.
Иванов предлага свиване на дефицита до границите от 4-4,5% чрез по-ефективно управление на приходите и оптимизиране на държавните разходи. Той отбеляза, че през последните пет години разходната част на бюджета расте далеч по-бързо от приходната, което води до трайно нарастване на държавния дълг. АИКБ настоява за предприемане на стратегически реформи, които да гарантират по-висока ефективност на публичните средства.
Капиталовите разходи в проекта са планирани в размер на рекордните 9,3 млрд. евро. Иванов изрази съмнение относно капацитета на институциите да реализират подобна мащабна инвестиционна програма, като посочи, че голяма част от средствата за общините са разписани без реална проектна готовност. Според АИКБ е по-целесъобразно тези суми да не се залагат, вместо да се надува изкуствено дефицитът чрез неизпълними проекти.
Критиките на работодателската организация обхващат и рязкото повишение на разходите за издръжка, които нарастват с 1,5 млрд. евро спрямо 2025 г., и субсидиите, увеличаващи се с над 1 млрд. евро. Министерството на финансите все още не е дало ясно обяснение за произхода на тези завишени харчове, поясни още Иванов. По данни на АИКБ само 139,5 млн. евро от разходите за издръжка са насочени към поддръжка на пътища по линия на МРРБ, което оставя без отговор въпроса за разпределението на останалите 500 млн. евро.
Относно трудовия пазар, АИКБ се противопоставя на повишаването на минималните осигурителни прагове и фиксирането на максималния осигурителен доход на 2300 евро. От организацията считат, че осигуряването трябва да става върху реално получаваните заплати, а не чрез административни механизми, които създават парадокси в сектори с високи възнаграждения. Подобни промени, особено когато се въвеждат извънредно в средата на годината, обременяват бизнеса и IT сектора, нарушавайки вече планираните разходи за труд.
В заключение ИИБ критикува и пенсионната система, настоявайки за премахване на минималната пенсия като социална категория и предоговаряне на „швейцарското правило“ при хроничен бюджетен недостиг. В проектобюджета бяха посочени и сериозни пропуски, като недостиг на над 25 млн. евро за транспорта в София. Общата оценка на АИКБ е, че предложеният документ не успява да обърне негативните тенденции в управлението на държавните финанси.
