Бюджетната комисия даде зелена светлина на предложения от правителството в оставка на премиера Росен Желязков удължителен закон за бюджета за 2026 г. Решението беше подкрепено от 13 депутати, докато четирима гласуваха против, а един се въздържа.
Основната разпоредба на закона предвижда замразяване на заплатите в бюджетната сфера, с единствено изключение за минималната работна заплата. Този ход идва в контекста на сложната политическа обстановка и невъзможността Народното събрание да финализира бюджета за 2026 г. до края на годината, както изисква Законът за публичните финанси.
При липса на приет бюджет, приходите се събират според действащите закони. Въпреки това, разходите и трансферите не могат да надвишават тези от предходната година или събраните приходи. Министър Петкова подчерта, че удължителният закон цели да осигури предвидимост за държавата и общините при оперирането с приходите и разходите.
Законопроектът служи като правна рамка за безпроблемното функциониране на държавните и общинските структури. Той също така гарантира правата на гражданите, осигурявайки изплащането на пенсии, социални помощи и други плащания, както и прилагането на данъчни облекчения.
Предлага се и механизъм за приоритизиране на разходите, ако в рамките на функцията им се окаже, че те надвишават събраните приходи, като се прилага и принципът на съразмерност. Ясно е определен и редът за плащанията по бюджетите на общините, както и на ДОО и НЗОК.
Министър Петкова уточни, че промените в минималната работна заплата са отразени в закона. Основните месечни заплати в бюджетните организации, достигнати към края на 2025 г., не подлежат на намаление или увеличение по време на мандата, освен за служителите, получаващи минимално възнаграждение. Освен това, общините получават възможност да финансират проекти по инвестиционната си програма чрез Българската банка за развитие до 900 млн. лева годишно, до приемането на новия бюджет.
