Да не спираме да инвестираме в най-ценния актив - хората

По природа съм оптимист и вярвам, че със системни усилия за развитие и задържане на бизнеса,  правилна стратегия и иновации може Източна Европа да се трансформира от възникващ в напреднал енергиен пазар, казва Милена Виденова, изпълнителен директор на Акспо България в специално интервю за b2b Media.

Милена Виденова е изпълнителен директор на Акспо България ЕАД. Тя е доказан мениджър с повече от 20 години опит в банковата, застрахователната и финансовата сфера. Голяма част от кариерата си прекарва в банковата индустрия, работейки за германската HypoVereinsbank, най- голямата банка в България - UniCredit Bulbank и австрийската HYPO NOE Gruppe Bank.

През последните години е била country manager на българския клон на кредитния застраховател Coface SA, както и изпълнителен директор на производителя на асансьори Kone. От началото на 2020 г. година управлява собствена компания за застрахователно посредничество. Милена Виденова има магистърска степен по Международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство в София както и множество специализации в страната и чужбина.

Г-жо Виденова, кое беше по-особено за енергийния сектор през изминалата година и какви предизвикателства срещнахте при управлението на работните процеси във време на пандемия?

Изминалата година беше като цяло успешна за енергийния сектор въпреки предизвикателствата, породени от пандемията.

Търговията на екран с деривати с физическа доставка на енергия за Акспо Солюшънс и за Акспо България беше с рекордно висок резултат.  Пазарът в България и Югоизточна Европа е развиващ се както по отношение на структурираните продукти и финансови деривати в областта на търговията на енергия, така и при „PPA = Power Purchase Agreement“ проектите за възобновяема енергия. В контекста на Зелената сделка и отделените средства от ЕС очаквам нови и интересни енергийни проекти основно от производство от соларна енергия.
Акспо България е повече от 14 години на Българския пазар и освен Оперативен Център за Акспо Груп е от 2020 година и търговски хъб за регион Централна и Източна Европа.
Всъщност се оказа, че работата от разстояние е възможна и също така много ефективна.

Акспо е много иновативна група и както отделя доста ресурси за инвестиции в иновации, така има и много активности за насърчаване на иновациите и предприемаческата култура от страна на служителите в компанията.

Когато екипите не са на едно място, генерирането на идеи и креативността обикновено страдат, ето защо Акспо постави на фокус през 2021 година точно иновациите и инвестициите в обучение и развитие на служителите.

Акспо България разрастна значително екипа си в условията на пандемия – от 55 в началото на 2020 г. сега, през април 2021 г., сме екип от 80 професионалисти. Ние направихме обучение и въвеждане на новите колеги в хибриден вариант, както на място в офиса, така и дигитално, което изисква много повече ангажираност и планиране, за да е успешно, устойчиво и печелившо за всички участници в процеса.

Насочва ли се България в правилната посока по отношение на Европейската зелена сделка, която трябва да се осъществи?

Зелената сделка дефинирана от ЕС задава посоката, а планът за възстановяване осигурява средствата.  Сегашният председател на ЕС, г-жа Урсула фон дер Лайен беше избрана през 2019 г. и заради Зелената сделка. Неслучайно вторият по важност в ЕК – г-н Франс Тимерманс отговаря за Европейския Зелен пакт. Пандемията не само не спря Зелената сделка, а заделените за икономическо възстановяване средства отиват и за нея.  От общо 1 824,3 милиарда евро, 750 милиарда евро са от пакета за възстановяване от Ковид-19 (от които 390 милиарда евро субсидии и 360 милиарда кредитни линии), а 1 074,3 милиарда евро са от 7-годишната бюджетна рамка.
Целите на ЕС са с дълъг хоризонт – до 2030 година да се намалят парниковите газове повече от 40%, да се увеличи енергията от ВЕИ повече от 32%, да се повиши енергийната ефективност повече от 32%, да се увеличи финансирането на климата над 25%, да се намалят парниковите газове в транспорта (автомобили над 37.5%, бусове над 31% и камиони над 30%) и т.н.

Всяка страна членка има право да заложи своята стратегия и след това ще подлежи на мониторинг от ЕС.

Целта е в дългосрочен аспект до 2050 г. ЕС да постигне „новото неутрално“.

Енергийната стратегия на България до 2030 г. показва как държавата вижда енергийната система на страната след 10 години. Тя очертава бъдещето на въглищата, ролята на АЕЦ, газификацията и възобновяемите енергийни източници. България до момента залага на увеличение на енергия от ВЕИ. По отношение на ВЕИ главно от соларни панели и по-малко на вятър поради природните дадености. Поради структурата на енергийната система на страната България залага и плавно преминаване на централите от твърдо гориво на газ.

Интересуват ли се българските компании от това да използват по-чиста енергия и имат ли реална възможност да ползват такава?

Да, все повече компании в България, както част от международни групи, така и с българска собственост искат да използват по-чиста „зелена енергия“ за своите продукти, тъй като това се оценява високо от техните потребители.

Ние от Акспо България предлагаме индивидуални решения както за ток, така и за газ, като например търговия с гаранции за произход (Guarantees of origin) и др.

Трябва ли да се променят приоритетите в енергийно отношение у нас?

Като страна-членка на ЕС България развива своите цели и приоритети в контекста на Зелената сделка. Самите приоритети на страната зависят от енергийната структура и нейната „зелена трансформация“. Важното е енергийните цели и програми да бъдат устойчиви и предвидими за всички участници на пазара за период от 10 години, което е много повече от хоризонта на което и да е правителство. Има място за пазарно развитие и производство на възобновяема енергия. Това, което е ключово за инвеститорите, е да има политическа устойчивост и стабилност.

Акспо България е търговец на енергия, по-точно на стокови и финансови деривативи и то главно на едро, а търговията винаги я има както краткосрочно, така и с по-дълъг времеви хоризонт, особено при „PPA“ проектите.  

Кои са вашите основни стратегии, към които се придържате, за да продължавате да развивате бизнеса си и да устоявате на съвременните предизвикателства?

Акспо България е част от Акспо Груп и най-много сме свързани с дейността на Акспо Солюшънс, ето защо ние следваме стратегията на групата адаптирана към пазарите, за които отговаряме в регион Югоизточна България.

Акспо Груп е инвеститор в „TAP = Trans Adriatic Pipeline Project“, който успешно се финализира в края на декември 2020 г.  и можем да доставяме и търгуваме природен газ от Азербайджан, през Гърция за Италия.

Със сигурност ще продължим както да сме активни в търговията на едро с  природен газ и ток в България и региона, така и да бъдем фокусирани в предлагането на структурирани продукти за големи клиенти с фокус върху предлагането на „PPA“ решения при проекти за производство и търговия на възобновяема енергия.

За да сме успешни в търговията ще продължим да инвестираме в иновации и в обработката и анализа на големи масиви от данни „big data“, за да можем да предложим още по-добри индивидуални решения на нашите клиенти.

Освен това ще продължим да надграждаме услугите на Оперативния Център в България.

Какви полезни заключения можем да си изведем от настоящата криза?

Стратегията трябва да се преразглежда много често и трябва да сме гъвкави, защото там където „една врата се затваря се отваря нова или даже две“. Да продължаваме да работим с още по-голяма страст и с по-голяма скорост и ефективност, да приемем неизвестното като част от новото нормално и да не спираме да инвестираме в най-ценния актив – хората от нашия екип и да продължаваме да иновираме.

Как виждате бъдещето на енергийния бизнес в Източна Европа и оптимист ли сте за предстоящото десетилетие?

Енергийният бизнес в Източна Европа е нишов и в процес на развитие и всяка страна има своите специфики както регулаторно, така и като развитие на пазара, като ликвидност и като мащаб. Със сигурност търговията на едро ще продължава да е на фокус, както и развитието на „PPP“ пазара и създаването на търсене на структурирани продукти с по-дълъг времеви хоризонт.

Съществено ще бъде развитието на търговията с газ като транзитно гориво през следващите 10 години.

По природа аз съм оптимист и вярвам, че със системни усилия за развитие и задържане на бизнеса,  правилна стратегия и иновации може Източна Европа да се трансформира от възникващ в напреднал енергиен пазар. Скоростта на ускорението зависи от самите нас.