България направи първите си решителни стъпки на дълговите пазари, емитирайки две нови облигационни емисии в контекста на подготовката за приемане на еврото. На 19 януари страната пласира двугодишни ценни книжа с номинал 150 млн. евро, фиксирана лихва от 2,25% и постигната доходност от 2,33%. Само седмица по-късно, на 26 януари, последва втора емисия със същия номинален обем, но с петгодишен матуритет.
Вторият аукцион приключи при нива от 2,75% лихва и 2,94% доходност за инвеститорите. Към момента е трудно да се направи категоричен пазарен анализ на успеха на тези пласирания поради дефицита на сходни емисии за директно сравнение. Все още липсва ясна база, която да потвърди дали перспективата за еврозоната вече осигурява на София по-изгодни финансови условия.
Предстои предлагането на нови и по-мащабни емисии, което ще позволи по-прецизна пазарна оценка на българския дълг. Решението за тяхното активиране ще зависи от следващия кабинет, бил той редовен или служебен. Потребността от свеж капитал е критична предвид нарастващите текущи разходи и наближаващите сериозни падежи по външния дълг.
Данните от бюлетина „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ към ноември 2025 г. очертават сериозни изпитания за държавната хазна. На 24 февруари 2026 г. предстои погасяване на петгодишни облигации за 1,7 млрд. лв. (869,2 млн. евро). Тази емисия е от ерата на ниските лихви, издадена при купон от 0% и минимална доходност от едва 0,02%.
Осигуряването на ликвидност за това плащане ще бъде трудно поради бюджетните ограничения на текущия удължителен закон. Липсата на редовно приет бюджет за 2026 г. допълнително усложнява фискалната маневреност на страната. Ситуацията изисква ранна и прецизна подготовка за натрупване на необходимите парични резерви.
Само няколко месеца по-късно, през юли 2026 г., страната е изправена пред нов голям падеж на стойност 802,75 млн. лв. (410,44 млн. евро). Тези задължения също изискват своевременна стратегия за рефинансиране или изплащане. В случай на продължителна политическа криза и липса на стабилно управление, обслужването на тези дългове може да се превърне в сериозен риск за стабилността.
