Макар и с малък мащаб, българската икономика демонстрира устойчивост чрез относително високите нива на доходи на населението. Международната рейтингова агенция Moody’s подчертава в своя периодичен преглед, че дългосрочният икономически растеж остава изправен пред предизвикателствата на застаряващото население и недоразвитата инфраструктура. Настоящият доклад е аналитичен преглед и не представлява директно действие по промяна на кредитния рейтинг на страната.
Кредитният профил на България се определя от ниското, но постепенно нарастващо дългово бреме на държавата. Институционалната рамка и управленските механизми получават сериозна подкрепа от членството на страната в Европейския съюз. Въпреки това, международните експерти посочват корупцията като значително и устойчиво предизвикателство пред развитието на страната.
Предстоящото приемане на еврото, планирано за 1 януари 2026 г., се оценява като положителен фактор за кредитния рейтинг. Основните ползи вече са интегрирани в пазарните очаквания, като ключов ефект е елиминирането на валутния риск за държавния дълг в евро. Това развитие е фундаментално за стабилността на финансовата система и предвидимостта на публичните разходи.
Политическата несигурност в страната остава водещ риск според анализаторите на агенцията. Оставката на правителството през декември 2025 г. след вълна от протести е пореден знак за нерешената вътрешна нестабилност. Този процес, започнал още през 2020 г., продължава да оказва влияние върху икономическата среда в България.
Непосредствена заплаха от политическата криза е възможното забавяне на реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Крайният срок за неговото изпълнение е август 2026 г., а залогът е огромен за икономиката. Moody’s очаква около две трети от средствата по четвъртия и петия транш, възлизащи на 2,5 млрд. евро, да бъдат усвоени.
Прогнозите на агенцията сочат, че държавният дълг ще надхвърли 30% от БВП през 2026 г. и ще достигне 37% до 2030 г. За сравнение, през 2024 г. този показател беше на нива от около 24%. Този ръст се дължи на бюджетни дефицити от 3% и допълнителни капитали за държавните компании.
Въпреки нарастването, дълговото бреме на правителството ще остане под средното за рейтинга „Baa1“. Анализаторите считат, че способността на България да обслужва своите задължения ще остане значително по-силна спрямо други държави с подобен рейтинг. Фискалната устойчивост е ключов буфер срещу външните и вътрешните икономически сътресения.
Бъдещо повишаване на кредитния рейтинг е възможно при ясни доказателства за по-висока институционална ефективност. Успешното прилагане на структурни реформи и дисциплинирана фискална политика са задължителни условия за това. По-умерен спад на фискалните показатели от първоначално прогнозирания също би бил положителен сигнал за инвеститорите.
Обратно, съществуват и ясни рискове за понижаване на рейтинга при трайно влошаване на основните фискални метрики. Ако икономическият ни растеж се окаже значително под своя потенциал в средносрочен план, това ще бъде негативен сигнал. Moody’s ще следи внимателно способността на държавата да управлява тези рискове в условия на политическа динамика.
