Бюджетът за 2025 г. завърши с дефицит от 4.1 млрд. евро, което представлява над 3.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Този резултат надвишава заложения в Пакта за стабилност и растеж праг от 3%, посочват от Фискалния съвет.
Въпреки превишението, няма непосредствен риск от процедура за свръхдефицит поради действащата дерогация за разходите за отбрана. Очаква се официалният отчет да бъде коригиран надолу след изключване на част от военните разходи при оценката.
Към март 2026 г. натрупаният дефицит достига 1.5 млрд. евро или 1.2% от БВП, което е най-високата стойност от 2010 г. насам. Този сериозен бюджетен дисбаланс подчертава наличието на дълбоки структурни проблеми в управлението на българските публични финанси.
През 2025 г. държавните разходи достигнаха рекордните 48.4 млрд. евро, съставлявайки 41.7% от икономиката, докато приходите възлизат на 44.3 млрд. евро. Фискалният съвет подчертава, че разликата не е плод на икономически спад, а на системен структурен дефицит.
Основна причина за дисбаланса е финансово необезпеченото увеличаване на социалните трансфери и разходите за възнаграждения в публичния сектор. Наблюдава се силен ръст в перата за пенсии, образование и здравеопазване, които създават устойчиви дългосрочни задължения.
Ускореното повишение на заплатите в бюджетния сектор оказва натиск върху частния бизнес, където възнагражденията изпреварват производителността на труда. Тези процеси действат като проинфлационен фактор, което се потвърждава и от предварителните данни за инфлацията през април.
Консолидираният държавен дълг вече доближава 30% от БВП, което представлява допълнителен риск за фискалната устойчивост. През 2025 г. разходите за лихви са скочили със 76% до 954 млн. евро вследствие на новите задължения.
Фискалният съвет препоръчва на правителството да запази текущата данъчна политика, тъй като ниските ставки и плоският данък са ключови предимства. Проблемите на бюджета се коренят в разходната част, а не в темпа на събиране на приходите.
Експертите съветват да се премахне автоматичното индексиране на заплати и пенсии, обвързано със средната или минималната заплата за страната. Тази мярка е критична за сектор „Сигурност“ и МВР, където се очакват големи автоматични увеличения.
Необходимо е уеднаквяване на осигурителната тежест за всички работещи, включително полицаи и държавни служители, които трябва да плащат лични вноски. Паралелно следва да се преразгледат категориите, които имат право на ранно пенсиониране.
Фискалният съвет настоява за административна реформа, оптимизация на структурата на ведомствата и намаляване на броя на министерствата от 19 на 16. Предлага се и детайлен преглед на всички публични програми по методиката на Министерството на финансите.
В краткосрочен план се препоръчва освобождаване на всички служители в администрацията, които вече са навършили пенсионна възраст. Това ще освободи административен ресурс и ще даде старт на по-широко управление на реформите в сектора.
Последната ключова препоръка включва незабавно закриване на незаетите щатни бройки в държавната администрация с цел предотвратяване на бъдещи разходи. Тези стъпки трябва да поставят началото на трайни структурни реформи за постигане на устойчиви публични финанси.
