България официално влиза в Процедура при прекомерен дефицит на Европейската комисия. Това се случва, след като реалният бюджетен дефицит на страната надхвърли разрешения праг от 3% от БВП. Очаква се днес ЕК да публикува официалния си доклад по темата.
Процедурата цели да принуди държавите членки да възстановят своята фискална дисциплина чрез строг регулярен мониторинг. Тя изисква прилагането на сериозни ограничителни мерки, заложени в Пакта за стабилност и растеж. Механизмът се задейства при дефицит над 3% или държавен дълг над 60% от БВП, който не намалява бързо.
Текущите данни на ЕК показват, че дефицитът за изминалата година е бил значително над 3%. Прогнозите са притеснителни и сочат, че той може да надхвърли 4% до 2027 г. Според доклада финансовото състояние е влошено поради нереално раздути бюджетни разходи и източване на държавни дружества.
ЕК посочва, че през изминалите периоди е изсмуквана ликвидност от бизнеса, което допълнително е влошило показателите. Оттук нататък Брюксел ще следи под лупа всяко харчене на публични средства у нас. Страната ни ще трябва да изпълнява конкретни фискални цели, зададени от европейските институции.
Налага се приемането на нов, реалистичен бюджет с драстично орязани разходи в бюджетната сфера. Препоръчаните мерки включват замразяване на планирани увеличения на заплати и сериозни административни съкращения. Възможни са и данъчни промени, с които да се постигне необходимото свиване на разходите.
При системно неизпълнение на препоръките на ЕК, България е заплашена от налагането на реални парични глоби. Прогнозите сочат дефицит от 4,1% през 2026 г. и ръст до 4,3% от БВП през 2027 г. Тези стойности остават далеч над разрешения таван от 3%.
Икономическият растеж е ревизиран надолу до 2,5%, спрямо очакваните по-рано 2,7%. Предвижда се инфлацията да се ускори до 4,2% заради по-високите цени на енергията и храните. Държавният дълг също ще нарасне, достигайки 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.
Основните причини за дефицита са разходите за пенсии, социални плащания и натискът за по-високи заплати в сектор „Сигурност“. Значителните държавни трансфери към Българския енергиен холдинг също натежават на бюджета. Ключовата мярка за излизане от процедурата е бюджет с дефицит под референтната граница от 3%.
ЕК издава официални препоръки със срок от шест месеца за предприемане на ефективни корективни действия. Мерките включват фискална консолидация и прекратяване на автоматичното нарастване на публичните разходи. Настоява се за ограничаване на автоматизмите при индексирането на заплатите и оптимизиране на държавните структури.
Брюксел съветва България да преразгледа публичните инвестиции и да затегне контрола върху обществените поръчки. Необходими са действия срещу сивата икономика и повишаване събираемостта на данъци и акцизи. Очаква се изготвяне на средносрочна прогноза с консервативни и реалистични приходни параметри.
В краен случай Комисията може да предпише повишаване на данъчни ставки или осигурителни вноски. Ако правителството приеме бюджет с дефицит до 3% и устойчива тригодишна прогноза, процедурата може да бъде прекратена. Това ще спаси страната от финансови санкции или спиране на европейски фондове.
