Фискалният съвет постави ясни цели за оздравяване на публичните финанси, настоявайки бюджетният дефицит да бъде ограничен до 2% от БВП през 2027 г. и до 1% през 2028 г. За постигането на тези параметри институцията призовава за по-сериозни рестрикции в разходите, надхвърлящи планираното 10% съкращение в администрацията. Тези мерки са критично важни в светлината на започналата процедура по свръхдефицит.
Експертите предупреждават за реална опасност от навлизане в дългова спирала. Огромно безпокойство будят нарастващите лихвени плащания, които през 2028 г. се очаква да достигнат 1,88 млрд. евро, или около 1,3% от БВП. Подобен натиск върху бюджета ограничава капацитета за инвестиции в ключови сектори като здравеопазване и образование.
За постигане на устойчивост се предлага трайно преразглеждане на механизмите за индексация на заплати и пенсии. Съветът настоява и за задълбочен анализ на системното неизпълнение на капиталовите разходи. Нужни са по-добро планиране и реално изпълнение на държавната инвестиционна програма.
Институцията акцентира върху необходимостта от реформа в пенсионната система, която да стимулира втория и третия стълб. Отбелязва се, че сближаването на размерите на пенсиите подкопава връзката между осигурителния принос и крайния доход. Съветът подкрепя изравняването на осигурителното съотношение между държавата и служителите в публичния сектор до 40/60, считано от 1 януари 2027 г.
Тази мярка, според експертите, трябва да обхване и секторите на полицията и военните, които бяха изключени от промените от 1 август 2026 г. Паралелно с това се поставя под въпрос ефективността на разходите в Националната здравноосигурителна каса. Ръстът на бюджета на касата не води до по-добро качество, а само засилва зависимостта от трансфери от държавния бюджет.
В заключение, Фискалният съвет препоръчва по-ясно дефиниране на връзката между здравната политика на ресорното министерство и НЗОК. Целта е осигуряване на по-добра координация при разходването на средствата от основния платец на медицински услуги в страната.
