Механизмът за възстановяване и устойчивост приключи своето изпълнение на 31 август 2026 г. Към момента Европейската комисия навлиза в последната фаза на оценка на плащанията към страните членки, като от старта през 2021 г. са изплатени 450 млрд. евро, съставляващи 79% от общия финансов ресурс. Инструментът е водещ в рамките на NextGenerationEU, като средствата се отпускат единствено срещу реалното изпълнение на договорени реформи и инвестиции.
Към 1 октомври тази година ЕК е превела 450 млрд. евро на 27-те държави след 163 внесени искания. Изплатените суми съответстват на 4082 от общо 5981 заложени етапа и цели, което представлява 68% изпълнение. Всички държави членки вече подадоха окончателните си искания до 30 септември, като в момента се оценяват 32 искания на стойност 123 млрд. евро с краен срок за плащане 31 декември 2026 г.
България остава в групата на държавите, за които се прилага механизъм на спиране на средства поради неизпълнени етапи. Докладът описва три конкретни случая със спрени плащания: през ноември 2025 г. за 214,5 млн. евро (впоследствие отменено), друг случай за 152,9 млн. евро с окончателно вдигане на спирането на 3 август 2026 г., и последно решение от 24 юли 2026 г. за 118,4 млн. евро. По последното решение спирането за един етап е отменено, а за останалите два шестмесечният период за коригиращи действия продължава.
В общоевропейски план Комисията е спряла 34 етапа и цели по 18 искания, което е едва 0,9% от всички оценени до 31 август 2026 г. След изтичане на коригиращия период, неизпълнението е останало в едва четири случая. От спрените по приключили процедури 3,1 млрд. евро, 266,3 млн. евро бяха окончателно намалени.
Въпреки финансовите рестрикции, България отбелязва значими резултати в реформите, особено в борбата с корупцията. Страната създаде нов антикорупционен орган, механизъм за независимо разследване на главния прокурор и прие законодателство за защита на подаващите сигнали и прозрачността при лобирането. ЕК отбелязва, че тези ключови институционални промени предстои да бъдат формално оценени.
България играе активна роля и в зеления преход, нареждайки се сред лидерите заедно с Полша, Чехия и Австрия по реализирани цели в енергетиката. В мащабен план всяко 1 евро, инвестирано от МВУ в дигитализация, генерира 1,50 евро икономическа продукция. Очаква се инвестициите по механизма да намалят годишните емисии на парникови газове в ЕС с 54 млн. тона CO₂ еквивалент, плюс допълнителни 2 млн. тона от реализирани реформи.
Финалната фаза на Механизма за възстановяване подчертава двойствената ситуация за България. Страната е активен участник в зеленото и институционално ускорение, но крайният размер на финансовия ресурс остава пряко обвързан с изпълнението на оставащите етапи.
