Фискалният съвет обръща внимание, че през последните години 12 държави от ЕС въведоха допълнително облагане на банковия сектор. В своя анализ Симеон Дянков посочва, че икономическата логика е ясна – при висока доходност на банките вследствие на промени в лихвената среда, част от този ресурс може временно да подпомогне публичните финанси.
Основен аргумент за подобен ход е произходът на банковите печалби след 2022 г. Дянков отбелязва, че вдигането на лихвите в Европа доведе до бърз ръст на приходите от кредити и други активи, докато лихвите по депозитите растат по-бавно. Така нетният лихвен доход нараства значително, без това да е плод на нови инвестиции, технологични подобрения или допълнителен предприемачески риск.
Според члена на Фискалния съвет, облагането на тези печалби генерира бюджетни приходи, без да се налага повишаване на данъците. Той изтъква, че приходите могат да бъдат насочени към конкретни обществени нужди. Като пример посочва Словения, която през 2023 г. въведе такъв налог след наводнения, доказвайки, че временни извънредни приходи могат да покрият временни извънредни разходи.
Временният характер на мярката е ключов, тъй като ограничава дългосрочните икономически изкривявания и несигурността за инвеститорите. Така се намалява рискът допълнителното облагане да попречи на капиталовата адекватност и кредитирането. За България това означава, че евентуална мярка не би била общо повишение на корпоративния данък, а прецизен налог върху извънредната печалба над определена норма на рентабилност.
Дянков допълва, че очакваният приход от над 1 млрд. евро предоставя възможност за свиване на бюджетния дефицит без данъчна тежест за гражданите и бизнеса. Еднократният характер на този подход сближава българската перспектива с практиките в страни като Чехия, Италия и Литва.
