Глобалният кредитен застраховател Кофас публикува годишния си доклад за несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), който разкрива противоречива картина. Въпреки икономическия подем през 2024 г., процентът на несъстоятелност в региона се увеличава, сочи анализът на компанията. България обаче за втора поредна година регистрира лек спад в броя на компаниите в несъстоятелност – те са с 5,67% по-малко на годишна база спрямо 2023 г.
През 2024 г. регионът на ЦИЕ отчете среден ръст на БВП от 2,6%, което е значително подобрение спрямо 0,8% през 2023 г. Възстановяването се дължеше на намаляването на инфлацията, повишаването на реалните заплати и силното частно потребление, особено в Полша, Унгария и Румъния. Благодарение на по-ниските цени на енергията и подобрените условия по веригата за доставки, инфлацията спадна до 4,6% през 2024 г., спрямо 11,2% през предходната година.
Възстановяването на икономическия растеж обаче не доведе до устойчивост на бизнеса. Несъстоятелността в регионален план намаля с 9 % - от 50 248 през 2023 г. до 45 938 през 2024 г., но това намаление е подвеждащо. Регулаторните промени в Унгария изкривиха данните. Когато Унгария е изключена, случаите на несъстоятелност всъщност се увеличават от 29 771 през 2023 г. до 30 680 през 2024 г. (+3%) – което подчертава продължаващата уязвимост на корпоративния пейзаж в региона.
„След сътресенията през 2023 г. макроикономическите показатели подсказваха, че настъпва облекчение. Но много компании, особено в сферата на производството и транспорта, вече бяха поели твърде много удари“,заяви Матеуш Дадей, Регионален икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. „Нарастването на броя на несъстоятелността отразява по-дълбоки структурни проблеми и забавеното въздействие на минали кризи.“
Страните показват смесена динамика на несъстоятелността през 2024 г.
„В България обаче за втора поредна година броят на компаниите в несъстоятелност в България спада с 5,67% на годишна база в сравнение с 2023 г. Данните обаче често са нюансирани и привидно положителният преглед на бизнес условията през 2024 г. не може да се приема за чиста монета. Въпреки това тенденциите в областта на несъстоятелността в България останаха стабилни. Редица противоречиви фактори доведоха до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те се компенсираха взаимно. Растежът на БВП от 2,8% през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9% през 2023 г. От друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г.
За България един от основните експортни пазари е Германия, като тя натежава върху нетния износ и секторите, силно изложени на търговския натиск, като производството на пластмаси и каучук (един от секторите с най-висок процент на несъстоятелност), химическата промишленост и производството на метални изделия. Наблюдаваме и двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19%. Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба. Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност), каза Пламен Димитров, управител на Кофас за страната ни.
Унгария отчете най-резкия спад (–25,5%), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., докато Сърбия и България също отбелязаха спадове (съответно –12,1% и –5,7%), вследствие на по-стабилните макроикономически условия. За разлика от тях, несъстоятелността нарасна значително в Словения (+32,4%), Латвия (+24,6%), Естония (+10,2%) и Хърватия (+7,3%), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията. Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4%, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19% увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността. Същевременно Чехия (+1,9%) и Словакия (–3,5%) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (–1%), като несъстоятелността беше концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно.
Транспорт, производство и строителство: ключови сектори под натиск
Няколко ключови индустрии бяха особено уязвими. Транспортният сектор се бори с намаляването на обема на товарните превози и с постоянния натиск върху разходите. Производството се изправи пред намаляване на обема на поръчките и недостиг на работна ръка, докато строителният сектор беше засегнат от повишаването на лихвените проценти и отслабените инвестиции, особено в жилищни проекти. В тези сектори процентът на несъстоятелност нарасна над средното ниво.
Перспективи за 2025 г.: Водени от инвестиции, предпазливо оптимистични
„Очакваме скромно подобрение на тенденциите в несъстоятелността за 2025 г.,“, каза Матеуш Дадей.„Освобождаването на забавените средства от ЕС и възстановяването на потреблението на домакинствата ще бъдат от решаващо значение. Все пак затегнатите условия за кредитиране и несигурността в световната търговия - особено ескалиращото търговско напрежение между САЩ и ЕС - представляват значителен риск за нашия сценарий."
„Докладът на Кофас предоставя изчерпателен анализ на това как правните рамки, икономическите условия и геополитическите рискове оформят динамиката на несъстоятелността в региона на ЦИЕ“, добави Ярек Яворски, Регионален изпълнителен директор на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Въпреки че растежът се възстанови, много предприятия останаха в режим на оцеляване. Устойчивите инвестиции и яснотата на политиката ще бъдат от съществено значение за осигуряване на дългосрочна стабилност.“
Прочетете целия доклад тук.
