Със 127 гласа „за“, 75 „против“ и без въздържали се Народното събрание прие на първо четене правителствения законопроект за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Водещата мярка в пакета предвижда въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании в определени икономически сектори.
От който във фиска се очакват постъпления от около 800 млн. евро. Законодателната инициатива бе внесена на 5 ноември 2026 г. и получи подкрепата на всички 127 народни представители от „Прогресивна България“.
Срещу предложения налог гласуваха 19 депутати от ГЕРБ-СДС, 18 от „Демократична България“, 15 от ДПС, 12 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“. В рамките на дневния ред на кабинета „Радев“ бяха обсъдени и мерки за личните асистенти, които преминават на нов вид договори без орязване на възнагражденията, както и помощ по 8000 евро за семействата на загиналите при инцидента на магистрала „Тракия“. Паралелно с това от „Прогресивна България“ отново внесоха предложение за почасово изчисляване на трудовия стаж.
Извънредният данък ще обхване банковите институции, застрахователните дружества, телекомуникационните оператори, бюрата за обмяна на валута и фирмите за бързи кредити. В регулаторния периметър попадат също търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. в размер на най-малко 5 млн. евро. Наред с този налог проектът предвижда и цялостни структурни промени в корпоративното данъчно облагане.
Прагът за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се повишава значително от 700 лева на 1000 евро. Срокът за пренасяне на данъчни загуби се удвоява от 5 на 10 години, като същевременно се налага ограничение те да покриват до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Предвижда се и актуализация на режима за облагане на разходите в натура при лично ползване на фирмени активи, целяща уеднаквяване на данъчното третиране.
Работодателите ще получат право да предоставят ваучери за храна на служителите си с максимален месечен лимит до 200 евро спрямо досегашните 102,26 евро. Въвежда се ускорена амортизация за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Допуска се и възможност 30% от корпоративния данък да се преотстъпва за целеви инвестиции и формиране на резерви.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви пред депутатите, че ведомството не подкрепя две алтернативни предложения. Едното, дело на служебния кабинет, предвиждаше данъчни облекчения за дарения в спорта, а другото, инициирано от „Демократична България“, предлагаше нулева ставка за реинвестирана печалба в машини, оборудване и апаратура. Петкова аргументира отказа с липса на доказан фискален ефект при спорта и отсъствие на конкретни изисквания при предложението на ДБ, като впоследствие парламентът отхвърли и двете идеи.
Владислав Панев от „Демократична България“ изтъкна, че фундаменталният дефект на хазната са разходите, а не приходите, и предупреди за опасност от рецесия. Мартин Димитров от същата формация подчерта, че данъчната тежест подкопава стимулите на бизнеса за инвестиции и понижаване на цените. Той оцени като противоречива амбицията да се привлича нов капитал чрез паралелно вдигане на данъците върху печалбата.
От ГЕРБ-СДС Владислав Горанов критикува правителствения подход и заяви, че бюджетът се трансформира в инструмент за покриване на държавни харчове вместо за икономически растеж. Той предупреди за сериозния фискален риск еднократни извънредни постъпления да финансират постоянни бюджетни разходи.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ постави под въпрос заложените макроикономически разчети, според които публичните инвестиции спадат с 4 млрд. евро, а се очаква частният сектор да компенсира 3 млрд. евро. Според него нереализирането на тези частни вложения заплашва икономиката с рецесия, а преките щети от данъка могат да надвишат очакваните 800 млн. евро. Той изрази позиция, че при въвеждане на такъв налог в него трябва непременно да се включи и енергийният сектор.
Вносителите от „Прогресивна България“, представлявани от Константин Проданов, защитиха налога като временна мярка за овладяване на свръхдефицита през идната година. Той изтъкна, че подобни механизми в ЕС не са свили чуждестранните инвестиции и посочи като извънредни фактори приемането на еврото и лихвената политика на ЕЦБ. Проданов дефинира ставката не като разход за бизнеса, а като изземване на икономическа рента над нормалната печалба.
Айтен Сабри от ДПС изрази опасения, че данъчната тежест ще се прехвърли директно върху крайните потребители и ще ускори инфлацията, като оспори и списъка с таргетирани сектори. От „Възраждане“ Цончо Ганев обяви, че няма да подкрепят ново повишаване на данъците, а депутатът Димо Дренчев попита защо оръжейната индустрия е изключена от обхвата въпреки високите си печалби от войната.
