Данните на Министерството на финансите за март отчитат бюджетен дефицит в размер на 1,5 млрд. евро. Това е рекордна стойност за първите три месеца на годината за последното десетилетие. Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, коментира ситуацията в ефира на "Здравей, България".
Експертът подчерта, че при действаща удължителна план-сметка не би трябвало да се допуска прекомерно харчене на средства. Министерството на финансите обяснява дефицита със заложени плащания за по-високи заплати и пенсии. Кръстев определи твърдението на финансовия министър, че държавата е на автопилот, като признак за лошо управление.
Служебният кабинет има възможност да подготви процедура и да предложи проект за балансиран бюджет. Окончателното приемане на подобна план-сметка обаче зависи изцяло от решението на Народното събрание. Бъдещето на Бюджет 2026 остава обвързано с наличието на стабилно парламентарно мнозинство.
Пролетната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство предвижда средногодишната инфлация у нас да достигне 4,3% през тази година. Очаква се до края на 2026 г. повишението на потребителските цени да възлезе на 5,2%. Тези стойности надвишават есенните прогнози, които сочеха по-ниски нива на инфлация и растеж.
В предишните разчети Министерството на финансите очакваше средногодишна инфлация от 3,5% и забавяне до 3,3% в края на периода. Прогнозираният растеж на Брутния вътрешен продукт за 2026 г. тогава бе фиксиран на 2,7%. Актуалната икономическа обстановка обаче налага ревизия на тези очаквания в посока нагоре.
Военните действия в Близкия изток, започнали на 28 февруари 2026 г., оказват осезаемо влияние върху макроикономическата стабилност. Основен негативен фактор е блокирането на Ормузкия проток, който е стратегически за международната търговия. Това пряко рефлектира върху световните цени на петрола, природния газ и ключови суровини.
