България прехвърли границата от 1 млрд. евро нов държавен дълг за 2026 г.

Държавата успешно проведе седмия си аукцион за годината, насочен към набиране на средства чрез продажба на 10-годишни държавни облигации. С този последен търг общата сума на поетия нов дълг от началото на 2026 година вече надхвърля психологическата граница от 1 млрд. евро. В рамките на вчерашната сесия бяха привлечени още 150 млн. евро чрез емитиране на ценни книжа.

Министерството на финансите предложи 10-годишни облигации с фиксиран годишен купон от 3,5%.

Инвестиционният интерес бе отчетлив, като подадените заявки надхвърлиха 163 млн. евро при предлагано бюджетно количество от 150 млн. евро.

Държавната администрация одобри продажби точно за планирания обем, удовлетворявайки част от пазарното търсене.

Сред подадените поръчки присъстваха и т.нар. несъстезателни заявки, при които инвеститорите приемат среднопретеглената цена без допълнително наддаване.

Постигнатата средна цена на аукциона беше под номинала – приблизително 94,69 евро за 100 евро дълг.

Това формира за крайните инвеститори реална средна годишна доходност в размер на 4,18%.

В търга се включиха 8 банки и оторизирани финансови посредници с право да оперират на пазара на държавни ценни книжа.

Финансовото ведомство предвижда в бъдеще да предложи допълнителни траншове от същата емисия на пазара.

Към момента общият размер на новопоетия дълг за текущата година достига около 1,05 млрд. евро.

Съгласно регулаторната рамка при действащ временен бюджет, държавата има право да тегли нови заеми предимно за рефинансиране на стари задължения.

Този механизъм гарантира стабилността на публичните финанси и обслужването на падежиращите дългове.

Текущата емисионна политика следва по-консервативен тренд в сравнение с предходните периоди.

За сравнение, през 2025 година България пое значително по-голям дълг в размер на около 8,9 млрд. евро.

Тогава по-голямата част от средствата бяха набрани чрез излизане на международните капиталови пазари.

Актуалните данни за настоящата година подчертават фокуса върху вътрешния пазар и дългосрочните инструменти.

Вижте още: