Фискалната позиция на България запазва своята устойчивост, като присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очертава като ключов икономически успех. Въпреки това политическата нестабилност и забавянето на бюджетната рамка за 2026 г. създават сериозни фискални рискове в средносрочен план. Тези изводи са част от официалното становище на Фискалния съвет с председател Симеон Дянков относно Националния средносрочен план.
Експертите подчертават, че самото спазване на фискалните тавани не гарантира автоматично макроикономически баланс за страната. Институцията настоява за по-високи вътрешни бюджетни цели, за да се ограничи натрупването на нови икономически дисбаланси. Стабилността на публичните финанси зависи пряко от формирането на редовна власт и приемането на дисциплиниран бюджет за 2026 г.
Фискалният съвет отправя пет стратегически препоръки към новия кабинет за стабилизиране на икономическата среда. Първата включва спешна актуализация на средносрочната прогноза и приемане на бюджет, който стриктно да следва фискалните правила. Втората насока изисква ускоряване на структурните реформи за повишаване на производителността и потенциалния икономически растеж.
Третата препоръка е за затягане на фискалната дисциплина, особено при разходите за отбрана, за да се избегнат допълнителни дефицити. Четвъртата мярка предвижда засилен мониторинг върху устойчивостта на държавния дълг и състоянието на текущата сметка. Петият приоритет е преразглеждане на фискалните цели към по-амбициозни нива поради текущите отклонения от антицикличните буфери.
Институцията алармира за дефицит от 3% от БВП през 2025 г., което разкрива дълбок структурен проблем. Според анализите устойчивото ниво на бюджетния дефицит в настоящата фаза не трябва да превишава 1%. Препоръчва се увеличените разходи за отбрана да се компенсират чрез ограничаване на текущите плащания и социалните трансфери.
Специално внимание се обръща на структурния буфер, който в момента е законово фиксиран на 1,5% от БВП. Фискалният съвет счита, че предвид опита от минали кризи, реалистичното му ниво трябва да бъде между 3,5% и 4%. Това би осигурило адекватна защита срещу външни шокове, които исторически могат да достигнат до 9% от БВП.
Макроикономическите рискове пред България включват висока зависимост от потреблението, агресивен кредитен растеж и изпреварващо нарастване на заплатите. Притеснение буди и динамиката на държавния дълг, който се очаква да нарасне от 23,8% до 29,9% от БВП до края на 2025 г. Въпреки че стойностите са под критичните европейски 60%, ръстът е провокиран основно от финансиране на дефицити.
Съветът предупреждава, че евентуална неустойчива дългова траектория може да засили зависимостта от нови заеми и да създаде т.нар. фискална илюзия. Докладът за напредъка е приет от Министерския съвет на 29 април и е предоставен за разглеждане от депутатите в 52-рото Народно събрание. Документът отговаря на изискванията на новия европейски Регламент 2024/1263 и актуализирания Пакт за стабилност и растеж.
