През 2025 г. средномесечната линия на бедност в България се установява на 866,67 лв. на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт (НСИ). Под този критичен праг живеят 1,368 млн. души, което представлява 21,2% от населението на страната. На годишна база размерът на линията на бедност отчита ръст от 13,5%, докато делът на бедното население намалява с 0,5 процентни пункта.
Системата за социална защита остава ключов инструмент за ограничаване на бедността в България. Анализите показват, че без пенсии и социални трансфери нивото на бедност би ескалирало до 45,4%. Ако се включат единствено пенсиите, но се изключат семейните и социалните помощи, бедността в страната би била 29%.
Икономическата активност е най-важният фактор за социална стабилност според НСИ. При безработните рискът от бедност остава изключително висок – 55,1%, като мъжете в тази група са по-застрашени от жените. Заетите лица бележат лек спад на риска до 11,8%, но при работещите на непълно работно време рискът е трикратно по-висок.
Образователното равнище е пряко свързано с жизнения стандарт на населението. Близо 47,2% от заетите с начално или без образование попадат в групата на бедните. В същото време само 4,3% от работещите с висше образование са изложени на риск от бедност.
Най-висок риск от бедност се отчита при големите домакинства с три или повече деца, където делът е 52,3%. При самотните родители рискът достига 40,4% от домакинствата. Възрастните хора над 65 години, живеещи сами, са с 16 процентни пункта по-застрашени от по-младите в същата ситуация.
Етническата принадлежност също разкрива сериозни разминавания в социалния профил. При ромската общност делът на бедните е 65,5%, докато при българската етническа група той е 15,1%. Структурата на бедността е различна, като при българите и турците преобладават пенсионерите, а при ромите – заетите лица.
Тежките материални и социални лишения засягат 15% от населението, което е подобрение спрямо 2024 г. В домакинства с ниска икономическа активност живеят 241,5 хиляди души на възраст между 18 и 64 години. Този индикатор обхваща 6,9% от българите, като жените в тази категория са малко повече от мъжете.
Комбинираният показател за риск от бедност и социално изключване обхваща 1,869 млн. българи. Това са 29% от населението, които попадат в една от категориите за материални лишения или ниска заетост. Стойността на този важен национален индикатор намалява с 1,3 процентни пункта на годишна база.
Детската бедност в България обхваща 27% от лицата до 17-годишна възраст. Социалната подкрепа е критична тук, тъй като трансферите намаляват риска за децата с 13,4 процентни пункта. Изключително силна е зависимостта между образованието на родителите и стандарта на живот на децата.
Над 73% от децата на родители с ниско или никакво образование живеят в нищета. При родителите висшисти този риск е единадесет пъти по-нисък. Материалните лишения пречат на децата да получат достъп до почивки, спортна екипировка или редовни извънкласни занимания.
Близо 48,4% от децата с лишения живеят и в риск от бедност. Етническите различия показват, че 73,5% от ромските деца страдат от материални лишения. При българската и турската етнически групи тези стойности са съответно 17,3% и 29,6%.
Регионалният анализ показва фрапиращи разлики в жизнения стандарт в страната. София (столица) води с линия на бедност от 1304 лв., докато в Силистра тя е едва 580 лв. Областите Варна, Русе и Стара Загора също поддържат по-високи прагове спрямо средните за страната.
Най-сериозен относителен дял на бедните спрямо местната линия е измерен в Стара Загора – 28,4%. Област Враца се отличава с най-нисък дял на бедните в страната. През 2025 г. прагът на бедност нараства в почти всички области, като в Пазарджик ръстът е 33,3%.
