Фискалният съвет разработи три стратегически сценария за развитието на българската икономика през 2026 г. в контекста на нарастваща геополитическа и вътрешнополитическа несигурност. Институцията подчертава, че нестабилната международна среда и рисковете от военни конфликти правят многовариантните прогнози задължителни. Анализът включва реалистичен, песимистичен и силно песимистичен вариант.
Реалистичният сценарий се оценява като най-вероятен с честота от 60%, докато останалите две прогнози имат по 20% вероятност за реализация. Базовият вариант предвижда временен шок, предизвикан от рязко поскъпване на енергийните ресурси заради потенциален конфликт в Персийския залив. Очаква се това да влоши външната икономическа среда и да доведе до временно забавяне на икономическия растеж.
Ситуацията се описва като класически шок на предлагането, аналогичен на енергийните кризи от 70-те години на миналия век. Ограниченията в доставките ще доведат до едновременно повишаване на цените и спад в икономическата активност, което е класическа комбинация за стагфлация. При този сценарий се допуска, че конфликтът в Близкия изток ще приключи до средата на 2026 г.
След този период се очаква постепенно възстановяване на активността и нормализиране на котировките на петрола и природния газ на международните пазари. Песимистичният сценарий обаче предвижда по-продължителни смущения в международната търговия и доставките на ключови суровини и след второто тримесечие. Проблемите с енергийните ресурси биха продължили до края на третото тримесечие на 2026 г., забавяйки възстановяването на търговските потоци.
Този вариант е свързан с по-дълготраен ценови натиск, отслабена икономическа динамика и сериозни предизвикателства пред бизнеса и публичните финанси. Силно песимистичният сценарий описва риск от дълбока стагнация и мащабен шок в енергийните доставки. Прогнозира се възможно блокиране на Ормузкия проток, което е ключов маршрут за глобалната търговия с петрол.
Експертите на Фискалния съвет предвиждат не само логистични трудности, но и преки щети върху енергийната инфраструктура в Близкия изток вследствие на военни действия. Това би отложило нормализирането на доставките чак до началото на 2027 г., удължавайки периода на икономическа несигурност. Негативните ефекти ще бъдат подсилени от сериозна волатилност на международните финансови пазари.
При този най-негативен ход на събитията съществува риск основните търговски партньори на България да изпаднат в продължителна стагнация. Възможни са фискални кризи, значителен спад на частните инвестиции и забавени плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Фискалният съвет призовава за гъвкави политики и готовност за адекватна реакция при екстремно влошаване на икономическата среда.
