България запазва позицията си сред отличниците в Европейския съюз по ниско ниво на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Данните на Евростат обаче разкриват притеснителна тенденция, поставяйки страната ни на второ място по скорост на нарастване на задлъжнялостта към края на 2025 г.
През последното тримесечие на миналата година българският дълг възлиза на 29,9% от БВП, което отрежда на страната ни четвърто място по най-ниска задлъжнялост в блока. Въпреки тази добра изходна позиция, България отчита значително увеличение от 6 процентни пункта спрямо същия период на предходната година. Само в рамките на едно тримесечие дългът е нараснал с 1,5 процентни пункта, което е шестият най-висок ръст в ЕС.
Най-високи нива на задлъжнялост в края на миналата година се наблюдават в Гърция със 146,1% от БВП и Италия със 137,1%. След тях се подреждат Франция със 115,6%, Белгия със 107,9% и Испания със 100,7%. Тези държави продължават да бъдат основните предизвикателства пред фискалната стабилност на еврозоната.
На другия полюс, до България по нисък дълг, се намират Естония с 24,1%, Люксембург с 26,5% и Дания с 27,9%. Тези икономики успяват да поддържат брутния си дълг значително под средните нива за съюза. Общо 14 държави членки са успели да намалят съотношението на дълга си на тримесечна база, докато в 12 то се е увеличило.
Лидери по месечен ръст на задлъжнялостта са Литва и Нидерландия с 2,1 процентни пункта, следвани непосредствено от Швеция, Полша и Финландия. България заема шесто място по този показател в съюза. В същото време сериозни спадове на дълга отчитат Португалия, Кипър, Гърция и Испания.
На годишна база съотношението дълг към БВП се е увеличило в 19 държави членки, като най-сериозен ръст бележи Финландия с 6,2 процентни пункта. България заема сходна позиция, следвана от Полша, Румъния, Белгия, Франция и Италия. Най-рязко свиване на дълга спрямо 2024 г. е постигнала Гърция с 8 процентни пункта, следвана от Кипър, Ирландия и Португалия.
В края на 2025 г. средното ниво на държавния дълг в еврозоната е 87,8% от БВП, отбелязвайки лек спад спрямо предходното тримесечие. В целия ЕС задлъжнялостта се е понижила минимално от 82% на 81,7%. В сравнение с края на 2024 г. обаче нивата бележат ръст както в еврозоната (от 87%), така и в целия съюз (от 80,7%).
Бюджетният дефицит в еврозоната се свива леко до 2,9% от БВП, докато в ЕС той остава стабилен на ниво от 3,1%. Едва пет държави са регистрирали бюджетен излишък, като челните места са за Кипър, Дания и Ирландия. Останалите страни отчитат дефицити, като най-високи са нивата в Румъния (7,9%) и Полша (7,3%).
Общо 11 държави членки са превишили границата от 3% дефицит спрямо своя БВП през изминалата година. В регионален план външният дълг на България показва динамично развитие, като в началото на годината бележи ръст от 36%, надхвърляйки 67 млрд. евро. Към края на 2025 г. същият показател се е доближил до 58 млрд. евро, нараствайки с 14% на годишна база.
