Изкуственият интелект се утвърди като енергийно най-гладната цифрова технология, консумирайки огромни количества електроенергия и ресурси. Последните доклади за устойчивост на технологичните гиганти Google и Amazon разкриват сериозния отпечатък на тази доминация върху околната среда. Въпреки амбициозните цели за достигане на нулева въглеродна нетна стойност, компаниите отбелязаха ръст на общите емисии съответно с 25% и 16% през изминалата година.
Данните показват, че стремежът към развитие на изкуствен интелект прави декарбонизацията значително по-трудна задача. И двете компании се сблъскват с предизвикателството на „въглероден интензитет“, докато паралелно с това започват да инвестират в електроцентрали на природен газ, за да задоволят растящите нужди от енергия. Макар преди години възобновяемите източници да компенсираха потреблението, новите нужди на центровете за данни поставят тези дългосрочни планове под риск.
Основната част от въглеродния отпечатък се генерира от емисиите от Обхват 3 (Scope 3), включващи индиректни разходи като закупуване на мощни графични процесори (GPU) и строителство на инфраструктура. Amazon отчете мащабно разширяване на капацитета на центровете за данни, като добави над 1,2 гигавата (GW) само през четвъртото тримесечие. При Google емисиите от Обхват 3 са се удвоили спрямо 2019 г., което подчертава влиянието на хардуерната експанзия.
Строителният сектор, отговорен за производството на стомана и цимент, остава голям замърсител в процеса на изграждане на мащабни центрове за данни. Допълнително напрежение създава и производството на полупроводници в Азия, чиито фабрики разчитат основно на електроенергия от изкопаеми горива. Химикалите, използвани в тези производства, също допринасят значително за затоплянето на атмосферата поради високия си парников потенциал.
Въпреки че проблемите не са нерешими, те изискват огромни инвестиции в зелени технологии и мащабно изкупуване на кредити за улавяне на въглеродни емисии. Пътят към нетна нула остава възможен, но развитието на изкуствения интелект направи този процес значително по-сложен и скъп. За технологичните лидери предстои период на критични бизнес корекции, насочени към балансиране на иновациите с корпоративната екологична отговорност.
