„С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва да бъдем максимално подготвени за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм истински горд, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за изкуствения интелект (ИИ) се превърна в модел, който трябва да бъде приложен в работните процеси на всекидневно ниво. За това време успяхме да се срещнем с много хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полезност и да вдигнем вълната на осъзнаване по безпрецедентен начин. Благодарни сме, че бяхме чути и от държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, което разработи насоки за учителите как ИИ да бъде използван в образованието. Това правилно позитивно отношение е точно обратното на схизмата ИИ да бъде забранен и да не прекрачва прага на училището, храм на образованието“.
Това сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ по време на второто събитие от поредицата Business Tree - „Business Tree AI Pioneers Lab Event“, посветено на успешните примери за внедряване на изкуствен интелект в бизнеса.
Модератор на събитието бе Марина Шидеров, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател и управител на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият интелект е мощна технология, но нещата не се изчерпват просто чрез използването му. Необходими са много по-сложни познания, много по-задълбочена експертиза и система, за да сме успешни, използвайки ИИ.
Участие с тематични презентации в събитието взеха лидери на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които вече реално прилагат в своите бизнеси модели и решения, базирани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents.
Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев подчерта, че за бизнеса в България са важни корпоративните обучения, на които да бъде подробно разказвано за ползите от ChatGPT. „Опитът ми през последните 5 месеца показа, че на ниво мениджъри има разбиране, но на ниво служители много хора все още не вярват какви умения има ChatGPT. Въпреки това има фирми, които прегърнаха идеята и промениха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки ChatGPT в работните си процеси“.
Той очерта две нива на внедряване на изкуствен интелект в дадена фирма. „Първото ниво е използване на ИИ услуги от служителите – там целта е да се вдигне индивидуалното КПД. Това ниво следва да е абсолютната норма от тук насетне. Второто ниво е фирменото ниво, където вече може да използваме готови ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите - например да автоматизираме оценката на CV-тата спрямо изискванията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и разработката на справки за счетоводството. Това е увеличаване на фирменото КПД.
Павлин Добрев посочи, че предизвикателството днес е във фината настройка на моделите, които по един революционен начин решават проблеми, изглеждали нерешими само до няколко години. Той представи резултатите от няколко проведени от него изследвания как ИИ може да бъде използван за подобряване на уменията и производителността. Към всеки от експериментите бе добавен QR код, който води към реалната поредица от зададени въпроси и задачи на моделите (т.нар. промптове), използвани от него. Примерите обхващат създаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, създаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, успешно издържани със сертификат впоследствие и мн. др.
Павлин Добрев подчерта, че не бива да се забравя, че ИИ дава желания от нас резултат, а не този, който е правилен. В този смисъл самообучението трябва да е непрекъснато и двустранно – и на машините, и на хората.
Георги Налбантов представи няколко реализирани проекта, един от които в България - чрез него с помощта на ИИ охранителна фирма успява правилно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи напълно цялата си дейност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният софтуер успява да предвиди карта на заболеваемостта при служителите на база данни в почти реално време. Другите два проекта са реализирани в Холандия и са в сферата на онкологията и минното дело с пряк резултат в съхраняването на човешки животи.
Директно от Силициевата долина в събитието се включи бившият медалист от олимпиади по информатика и настоящ предприемач Никола Борисов. Той обясни как работят моделите за машинно обучение, базирани на вероятности и предсказване. Представи техники за фина настройка на тези модели и разказа за няколко текущи проекти. Според него за момента всички инструменти, базирани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било ако моделите станат прекалено големи, за да бъдат обозрими за специалистите.
Специално участие взе и д-р Артур Кордон - един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на ИИ, който е роден в България, но от дълги години работи в САЩ като учен и бизнес консултант. Той сподели, че от 1993 г. е в сферата на технологиите, но никога динамиката не е била толкова бърза и експоненциална, а промените - толкова непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по темата какво ни очаква се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос как той вижда бъдещето на изкуствения интелект след 5 години, Кендъл казва, че преди една е можел да отговори, но сега не би могъл. "Една от причините за това, която има немалко икономически последствия е, че ние нямаме фундаментално разбиране на генеративните модели. Ползваме резултатите, но не разбираме тяхната същност. Нашият мозък, който има 100 млрд. неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри", категоричен бе д-р Кордон
