Европейското финансиране на “науката”, особенно в икономическите направления, все повече си служи с авторитарно-съветски похвати.
Сходствата са брутални и ще ги изброя в няколко реда:
1) Партийната линия е да се финансира и легитимира зелената сделка на всяка цена. Затова елита, посредством “проекти” си купува огромна част от академичната общност, която чрез крайния продукт (статии, студии, алманаси и т.н.) прави жалък опит да легитимира абсурдното и недалновидното.
2) Всеки опит за аргументирана критика и предложения за друго се потушават още в зародиш, чрез похватите на академичния феодализъм, който по своето същество си е цензура, защото ликвидира свободата на учения/изследователя. Свобода, която уж му е гарантирана и в нашето законодателство.
Нещо повече, професионалната съдба на такива “врагове народни” също страда. Мощната армия на администрацията, бюрокрацията и сервилността ги мачка по всички параграфи. Това е cancel culturе (културата на дискредитиране и омаскаряване), която е отровата на съвременния западен свят.
Всъщност, тези “проекти” и цялото поръчение са ремексирана петиленка от едни забравени времена. Това не е наука, нито е изследователска дейност.
Такива начинания, обаче, са обречени на провал. Доказва го историческия опит на централното планиране и обслужващата го бюрокрация. Те винаги се провалят, защото нито знаят как работи ефикасното планиране, нито какъв е пулса на икономиката.
Лошото е, че се харчат публични средства, които биха могли да бъдат разходвани за много по-продуктивни начинания.
С този пост искам да поздравя всички колеги от академичната общност, те си знаят кои са, които отказват да участват в този позор и се съпротивляват. Единиците винаги са движили света напред. Затова ботушът на авторитаризма и неговите черноработници искат да ги смачкат.