България може сама да създава условия на стабилност и прогнозируемост за предприемачество и растящи доходи. Може и да бъде субект на международните отношения - не просто обект, на който му се казва какво и как да прави като на първокласник. Най-древната оцеляла държавност на Стария континент има това право и задължение.
Всъщност, исторически в Средновековието ние първи показваме на Европа как можем да сме част от универсално културно пространство - християнския свят, запазвайки обаче идентичност и национално самосъзнание чрез собствени и национални: писменост, църква и културно влияние над целия славянски и европейски свят.
Най-отговорната валутна и икономическа политика е тази, в която рискът за загубата на покупателна сила на българите, е възможно най-малък. Няма как да си де факто парична колония и периферия, експлоатирана от центъра - и да претендираш за “самостоятелност” и “суверенитет”. Просто няма как.
Време е на масата да се сложат и степенуват вариантите, които най-малко наказват и застрашават финансовата сигурност на България. Защото именно от тази сигурност зависи и просъществуването на родината ни в бъдещето. Нектар от небето няма да потече в какъвто и валутен режим да сме! Това трябва да го знаем. Но трябва да да знаем също така, че опорочихме стопиращата харчлъка роля на борда. И вече правим постоянни високи дефицити, тоест дългът на хазната нараства. В среда на покачващи се лихви, това е безотговорно и адски опасно за всички нас.
Икономическият национализъм (стопанска изолация и протекционизъм) е вреден и опасен. Политическият просветен национализъм - защитата на нацията, културата и традициите - е единственият гарант за съхранение и разцвет на България.
