Идеята, че българското правителство може да се бори с инфлацията е неуместна.
Настоящата инфлация се дължи на два фактора:
1. Огромното количество пари, което централните банки по света напечатаха.
2. Нарастналата до исторически нива ленност на западнотонаселение.
Хората искат да работят по-малко от всякога, а в икономиката има повече пари от всякога. Затова все по-малкото количество създадени стоки и услуги стават все по-скъпи.
България не може да печата пари, защото няма независима парична политика и по тази причина не може да влияе пряко на паричната маса.
Тук правителството не може да направи нищо.
Освен теоретично да се откажем от валутния борд, да назначим смел и образован централен банкер от австрийската школа, който да води консервативна монетарна политика.
Обществото ни обаче далеч не е готово за това. Сантиментите и споровете в България винаги са били около това от кого да се поставим в зависимост, а не как да бъдем независими.
Преобладаващото настроение е, че искаме да сме зависими от евробюрокрацията.
Е, тя печата пари на поразия ( както впрочем всяка друга) и чрез инфлация преразпределя стойността от тези които я създават и са склонни да пестят към тези, които предпочитат да живеят на кредит и социални помощи или пък са на хранилка от държавния бюджет.
В този смисъл, преобладаващата обществена настройка по отношение на паричното предлагане е дълбоко проинфлационна, макар и хората масово да не си дават сметка.
По отношение на втория фактор - ленността:
Всички ние сме ленни по природа.
99% от хората излизат от състоянието си на ленност водени единствено от глад( в по-широк смисъл).
1% от хората го правят заради мечти. Това са основно предприемачите ( отново в по-широк смисъл)
В тази връзка, всяка правителствена програма, която обещава и помага на хората да живеят по-добре без да им се налага да работят повече е също проинфлационна.
Точно такива са почти всички мерки в предложената "антиинфлационна" програма на правителството.
Когато времената са трудни за всички, това което може да помогне на обществото да се справи с трудностите е програма, която стимулира полезната, създаваща стойност икономическа активност.
Мерките за преразпределяне на съществуващите блага от работливи към мързеливи стимулират мързела и обезсърчават работлививостта.
Има и още един механизъм по който предложените мерки са вредни.
Въвеждането на диференцирани ставки за ДДС и по-специално на нулева за хляба стимулират на първо място тарикатлъка.
Сега всяка кифла ще стане хляб.
После и баничките ще станат хляб.
Поничките.
Пастите.
Пиците ще станат плосък хляб и ще се продават отделно от гарнитурата, като в 10 лв пица ще има 9 лв плосък хляб и 1 лв гарнитура
И така нататък и така нататък.
Енергията на местния предприемач ще се насочи към схеми за спестяване на 20% , защото ако конкурентът ми го прави аз горя ако не го направя.
Данъчните ще се усетят и ще потрият ръце.
Още много нова работа ще има за тях.
Нови ревизии, лов на баничари измамници, нови битки на нови фрронтове.
Това разбира се означава нужда от нови хора в данъчната администрация, които ще излязат от реалния, създаващ стойност бизнес, за да отидат да решават проблемите, които
сегашното правителство създава.
Имайки предвид образованието и историята на главните управляващи, те знаят какво правят и знаят какво следва.
Но ги е страх, че ако кажат на хората истината, хората няма да ги разберат и ще ги уволнят.
Не им е лесно на хората.
Едни други кандидат управляващи доволно чоплят семки в бекграунда, чакайки настоящите колеги да се провалят в опитите си да управляват народа, като му обещават по-лесен живот, който не се дължи на повече работа.
