Дани Ситринович и изследовател в Института „Аба Ибан“ за международна дипломация в Израел.
Майор Ситринович е служил 25 години на различни ръководни постове в израелските разузнавателни и информационни служби.
Неговият коментар относно евентуални удари:
Съжалявам, че трябва да го кажа, но нито САЩ, нито Израел изглежда да са извлекли най-съществените поуки от предишните си военни кампании срещу Иран.
Преди да се започне още една война, трябва да се разберат пет факта:
1. Иран няма да се предаде. Дори много по-мащабна и разрушителна военна кампания, включително удари срещу жизненоважната енергийна инфраструктура, е малко вероятно да принуди Техеран да се предаде. Иранското ръководство просто няма да прекрати ядрените си амбиции или програмата си за балистични ракети под военен натиск. Ако има нещо, то е, че още една война може да засили решимостта ѝ да запази тези способности.
2. Вашингтон и Йерусалим не могат да контролират продължителността на войната. Всеки, който смята, че още едно военно действие могат да се ограничат до няколко дни, прави опасна погрешна предпоставка. Вероятно реакцията на Иран ще бъде мащабна и ожесточена, което може да принуди САЩ и Израел да нанесат допълнителни удари. Веднъж започнал този цикъл, контролирането на темпото, мащаба и продължителността на конфликта ще стане изключително трудно.
3. Няма военно „магическо решение“. Ударите по иранската инфраструктура, включително енергийните съоръжения, няма да решат иранския проблем като с магическа пръчка. Напротив, подобни атаки могат да разпалят масивна иранска реакция срещу енергийната инфраструктура в целия Близък Изток, с разрушителни регионални и глобални последствия.
4. Иран ще има свои изненади. Американските и израелските стратези не трябва да приемат за даденост, че Техеран ще отвърне само с ракетни системи и безпилотни летателни апарати. Иран може да се опита да прекъсне подводните комуникационни кабели, да проведе нетрадиционни операции или дори да започне ограничени наземни операции срещу уязвими цели в Кувейт или Бахрейн. Това са възможни сценарии, а не сигурни факти, но не могат да бъдат пренебрегнати.
Освен това, още едно противопоставяне може бързо да се превърне в регионална война, като „Хизбула“, иракските шиитски милиции и «Хутите» влязат в битката под една или друга форма. Предположението, че война срещу Иран може да остане географски ограничена, е силно съмнително.
5. Глобалните икономически последствия могат да бъдат тежки.
Още един мащабен конфликт със сигурност ще окаже значителен натиск за повишаване на световните цени на енергията, особено ако иранските енергийни съоръжения бъдат подложени на атака и Техеран отвърне срещу енергийната инфраструктура в Персийския залив. Последствията ще се простират отвъд Близкия изток, като ще засегнат световните пазари, инфлацията и икономическата стабилност.
Заключението е просто: без връщане към дипломатическа сделка, изглежда все по-трудно да се избегне поредното военно разрастване в Персийския залив. Това обаче не означава, че още една война ще постигне стратегическите си цели. Дори изключително разрушителна кампания, насочена срещу най-важните ирански инфраструктурни обекти, може да не доведе до значими стратегически ползи.
Вместо това САЩ и Израел може да се окажат въвлечени в поредна продължителна изтощителна война без решаващ изход, с нарастващи икономически разходи и още по-нестабилен Близък изток. Основният урок от предишните кампании трябва да е ясен: военното превъзходство не се превръща автоматично в стратегически успех.
Преди да започнат още една война, Вашингтон и Йерусалим трябва да отговорят на един основен въпрос: какво точно може да постигне още една военна кампания, което предишните кампании не са успели да постигнат, и каква е стратегията за изход, ако Иран откаже да отстъпи? Няма военен отговор на иранското предизвикателство.
Пренебрегването на този факт рискува да доведе до повторение на същите стратегически грешки, но на много по-висока цена.
