Глобалната верига на доставки е грубо деформирана. Смазаният износ на торове от Русия и Украйна засяга производството на соя в Бразилия, която, от своя страна, не може да захрани говедовъдството в Китай - а това касае пазара на месо в Европа и САЩ. Компрометирани са добивът и плавният износ на пшеница, ечемик, слънчоглед и олио… А страните заместители на растителни масла и фураж “се затварят”, за да подсигурят продоволствената си сигурност. Стокооборотът, мерен в калории, е на историческо дъно, за разлика от стойността на индексите, измерващи цените на храните, които са на исторически пик.
Застрашено е изхранването на света - стотици милиони са под риск липса на храна. Завръщат се протекционизмът и рефлексът към автаркия - икономическото самозадоволяване.
Намаляването на някои данъци и акцизи не е проинфлационна мярка, защото не увеличава количеството пари в икономиката. Тегленето на външен публичен дълг го прави, защото вкарва нова парична база и по този начин действа проинфлационно.
Намаленото ДДС на хляба няма да намали цената му в магазина, но относително ще охлади поскъпването му, давайки въздух на потиснатите хлебопроизводители. Ако значима част от тях излязат от играта заради безумния скок на суровини, горива и жито, цената на хляба априорно ще тръгне нагоре, защото ще е ударено предлагането му.
