Европа остава почти без козове

Одържавяването на веригата за доставки е симптом за края на международното разделение на труда. В кръвообращението на търговската система, разнасяща стоки и услуги там където са най-нужни, вече е инжектирана не толкова икономическа логика, колкото политика.

Светът е разделен на враждуващи лагери. Важно става кой е от нашия отбор, а не дали произвежда повече и по-качествено. Завръща се протекционизмът, а обедняването е неизбежно. Под въпрос са дори изхранването и достатъчното енергия за оцеляването на стотици милиони човешки същества. Вместо “диверсификация” и “независимост” (винаги си зависим от някого) днес говорим за “сигурност и предвидимост” на доставките. Съответно “цената” минава на заден план, което удря и по-бедничките по-силно.

При това ново раздаване на картите Европа остава почти без козове. В САЩ са доларът, шистовата революция и втечнения газ. БРИКС държат суровини, изкопаеми горива и храни. Стара Европа, от своя страна, се отличава с мегацелта да е първият въглеродно неутрален континент, забравяйки че Зеленият преход също се нуждае суровини - редкоземни елементи и минерали, индустриални метали и изкопаеми горива, с които да се произведат, транспортират и балансират енергийно соларите, перките и батериите… Европа е тотално зависима за относително редкоземните елементи като литий от Китай (98-99%) или страни под силно китайско влияние като Демократична Република Конго, от където внася 70 на сто от кобалта си. А без тези елементи - батерии няма.

Както казва Карлос Таварес, изп. директор на гиганта в автомобилостроенето Stellantis: “Очаква ни недостиг на батерии към 2024-2025г., придружен от липса на суровини, което забавя целите за навлизане на електромобилите към 2027-2028г.”

Стария континент всъщност има свой значим потенциал при индустриалните метали, който сама потиска политически - при медта тя разполага с 75 процента от залежите на Русия, да речем, като все още европейците внасят 2/3 от потреблението си отвън. Нещо, което ще става все по-трудно.

България е трета в Европа по добив на медта, но нито на европейско, нито на местно ниво има ясна и актуална карта за реалните залежи, нужните инвестиции и проблемите на добивния сектор. А това е абсурд, защото тези проблеми не са един и два: бумащина, административен хаос и лобистки спънки.

В добавка на това сме изправени пред неколкократно покачване на концесионните такси у нас, което внася несигурност и би стимулирало бързата експлоатация на залежите, вместо трайни инвестиции в икономиката на регионите, съблюдаващи капиталовата стойност на проектите, както бе досега. “Латиноамериканизирането” на българския модел няма да създаде устойчива среда за дългосрочен растеж, нито да привлече високотехнологични индустрии физически по-близо до процеса на добив и преработване на полезните ни изкопеми.

Защото макар и да имаме много залежи те са по-бедни като съдържание метал и се налагат по-големи инвестиции и технологична ефикасност - с по-малко да се постига по-големи резултати. Рудите в Крумовград и Челопеч са над 2 пъти по-бедни от финландските и до 20 пъти по-бедни от австралийските. В Панагюрище добиват дори още по-бедни руди. А даже преди вдигането на концесионните такси, България имаше по-високи такси от една Австралия.

Български нефт и газ почти няма открит засега, но визионерите Асен Василев и Сашо Николов налагат 3 пъти по-високи концесионни такси от Саудитска Арабия, да речем. Ясно е, че хазната задлъжнява с всеки изминал ден, но това се лекува с овладяване на популистките разходи, а не с прогонване на настоящи и потенциални инвестиции.

Европа остава почти без козове

В тази враждебна бизнес среда дали някой би проучвал за наши залежи и потенциал за нефт и газ в Черно море или Северозапада? Успех с това. Иначе сме първи в санкциите (докато големите държави ги заобикалят така или иначе), а после горчиво проклинаме “зависимостта”, която със стратегическо бездействие от десетилетия сами си правим.

България трябва да се позиционира така, че да лидира процеси по случващата трансформация, привличайки все повече инвестиции в сектори с висока добавена стойност като автомобилостроенето, космическите технологии, роботика, микро чипове, полупроводници и др. Хоризонтът е 30 години напред, а погледът трябва да е малко по-далеч от носа ни…

Вижте още:

За първи път в модерната стопанска история виждаме "фалит" на държава с ултра ниска задлъжнялост - под 25% от БВП, чийто износ само за един месец...

Министърът на иновациите и растежа (в оставка) Даниел Лорер уважи откриването на форумаНа 23 юни, 2022 се състоя откриването на 16-ото издание на...