Все по-често четем и слушаме за невероятните успехи на Западния свят в повишаването на енергийната ефективност, намаляването на употребата на фосилни горива и спада на въглеродните емисии. Подобни аргументи се използват, за да се промотират климатични политики и да се внушава на хората, че вината за продължаващия глобален ръст на емисиите е на Китай, Индия и други страни, които поради някаква неведома причина държат да си горят въглищата.
Да, данните от САЩ и Европа показват точно това - индикатори като потребление на енергия или СО2 емисии на единица БВП спадат. Говори се за разделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия и суровини. Един вид - хем потребяваме повече и живеем по-добре, хем това се случва с използване на все по-малко неща и енергия. Алхимия някаква!?
Да, ама не. Реалността е малко по-сложна. Трябва само да погледнем къде се произвеждат онези базови материали, от които е изграден светът и които изискват ужасяващи количества енергия. Вземам за пример само стоманата и алуминия, но положението е подобно при почти всичко.
Европа и САЩ днес произвеждат доста по-малко стомана, отколкото през 1970-1990 г. При първичния алуминий е още по-шокиращо - производството се е върнало на нивата отпреди навлизането на алуминиевите кенчета през 1970 г. Разбира се, населението им е много по-голямо и богато и купува много повече коли, хладилници, климатици, да не говорим за компютри и електроника и т.н. Прекрасни къщи, жилищни блокове, офиси и търговски центрове, покрити със слънчеви панели и гледащи към полета с вятърни перки "красят" пейзажа. Само че голямото енергийно потребление и съответните въглеродни емисии и пряко замърсяване от цялата тази работа са аутсорснати към Китай, Индия и все повече други страни. Те са "лошите замърсители".
Ако погледнем някои "модерни" материали с гигантски енергийни нужди, ще видим още по-шокираща картинка. Литий, полисилиций, графит, никел, кобалт, редкоземни елементи - почти нищо от базовите суровини за електрификация и батерии не се произвежда в Европа или САЩ. Почти всичко идва от Китай. Неслучайно там новите въглищни мини и ТЕЦ продължават да никнат като гъбки.
Да, енергийната и въглеродна ефективност на всички процеси в икономиката бавно се увеличава - не само в Европа и САЩ, а по цял свят. Това обаче е вечен процес. Той нито е започнал с климатичните политики, нито някога ще спре.
Не, този процес не може да спре ръста на енергийното потребление и въглеродните емисии в абсолютна стойност. Защото населението бързо се увеличава, а нуждите и желанията му растат непрекъснато и експоненциално.
Кой каквото да говори, потреблението на стоки и услуги в Европа и САЩ продължава да расте, а с него - и въглеродният отпечатък на живота ни. А почти целият останал свят е на тяхното ниво от началото или средата на 20-ти век, тоест има да наваксва ужасно много. А това значи милиарди тонове цимент, стомана, алуминий и каквото друго се сетите, които изискват невъобразимо количество енергия, тоест милиарди тонове въглища, нефт и газ.
Това е реалността и тя не може да бъде променена с добри пожелания. Нужни са много нови изследвания, технологии и инвестиции в ефективност и енергийни източници, които могат наистина да заменят изкопаемите горива във всичките им приложения.
Послепис: Разгледайте внимателно графиките - изключително информативни са.
