Партизанщината е нещо много безотговорно, ако е за сметка на икономическото оцеляване и енергийната сигурност на една нация. Докато в кухнята до газовата бутилка гори пожар, то в хола се караме кой да измие мръсните чинии.
Вместо това да бяхме да капитализирали дългосрочно “Фонда за сигурност на електроенергийната система”, който омекотява ценовия шок при индустрията - а не месец за месец и то с куп процедурни и правни нарушения. Нали за това правихме и актуализация на бюджета, която впрочем изпусна прозореца на ниските лихви и оголи невралгичните ни стопански звена. А можеше с приоритизиране да затегнем болтовете, за да издържи държавната машина на силната икономическа буря, която се задава и още по-тежка за нас от Запад. Ресурс, всички знаем, че има - въпросът е как се използва, а това зависи от ясното осъзнаване на рисковете и точните решения. В това трябва да се изразява всяка промяна генерално.
Или: да подсигурим сигурни газови доставки по дългосрочни договори и след това да “уведомяваме” геополитическите си опоненти за “диверсификацията”, която искаме да правим. Да сме си напълнили газохранилището, да сме направили и ново, за което само се говори през последните години. Собствен добив на изкопаеми горива или природни ресурси - дори не знаем с какво разполагаме, докато Турция, например, откри залежи на редкоземни елементи, с които ще конкурира Китай и Русия за пазар, от който Европа внася едни 98-99 процента отвън.
Ние, обратно, първи отхвърлихме схемата за плащане за газа, приета обаче от “големите” и то при най-ниска степен на подготвеност като запълнен капацитет на газохранилището ни. Пускаме аванта на посредници, които ни продават пак руски молекули, но по-скъпо като че ли сме Крезове, а не развиващ се пазар. Цаним азерите за още газ, като знаем, че имат над милиард кубични метра дефицит между продажби и добив, ерго купуват и препродават руски такъв.
А сега отново чинно да се съгласяваме с 15-процентова редукция на ползването на газ, която за по-малките и безгласни ще бъде и доста повече - може да се обзаложим. А ужким щяхме да растем изпреварващо и не знам си какво. Днес ще избираме кой да фалира и кой не. Пазарна икономика, няма що.
И какво излезе: мачкай политически производството (предлагането) на енергоргоносителите със зелени истерии, локдауни и резки неоподплатени действия, а после е лесно - ще ограничим “търсенето”, разбирай хората ще стават все по-бедни и бедни, а хубавият живот се отлага по идеологически причини… Жалко и безотговорно поведение - на много нива.
