Традиционната кръводарителска акция на Националния център по трансфузионна хематология, която се провежда в Сити Център София, този път съвпада с Международния ден на кръводарителя. Акцията ще се проведе този уикенд - 14 и 15 юни от 11:00 да 16:00 часа, в помещение на партера на мола.
Всяка година на 14 юни в страните по целия свят се отбелязва Световния ден на кръводарителя. Целта на инициативата е да повиши информираността на хората за необходимостта от безопасна кръв за спасяване живота на нуждаещите се и да се изрази дълбока благодарност към хората, които доброволно и безвъзмездно даряват кръв. Призивът на кампанията през 2014 г. е: „Нека осигурим безопасна кръв за спасението на майките”.
Решихме да ви разкажем две истории на хора, които са свързани с кръводаряването, но по коренно различен начин – един кръводарител и една млада майка, която се нуждае от чести преливания.
Как ще се справя до следващия път
Тя е Мая Владиславова и от месец е майка. Несъмнено едно от най-щастливите събития в живота й. Още повече, че Мая има рядкото заболяване таласемия, при което организмът страда от много високо съдържание на желязо, има нарушени чернодробни и ендокринни функции и се налага тотална смяна на кръвта всеки месец. Бременността на жените с това заболяване е високорискова, но Мая сбъдва мечтата си да роди здраво момченце. Тук обаче не свършва нейната житейска приказка. Напротив – тъкмо започва. Щастието й от родителството е съпътствано с непрестанно притеснение за това дали следващия път, когато се нуждае от преливане ще има подходящ за нея кръвен продукт. Не, тя няма от рядка кръвна група, просто не винаги са налични продукти със съвместим с нейния фенотип[1] . Случвало й се е да чака преливане повече от две седмици, а сега, когато е майка, тя ще трябва да има сили да се грижи за детето си.
„Хората рядко се замислят, че с кръводаряването наистина спасяват живот. Това не са просто думи, не е някакво рекламно клише, за да се предизвика съпричастност – това е самата истина, – казва Мая Владиславова и подчертава – Понякога хората мислят, че големите кръводарителски акции осигуряват достатъчно кръв за дълго време напред. Но тези, които не се нуждаят от чести преливания или операции вероятно не знаят, че кръвта има определен срок на годност“, казва майката на едномесечно бебе.
Мая не си позволява да изпада в мрачни мисли какво ще се случи следващия път, когато й е необходимо преливане. Тя има надежда, че хората ще опознаят проблема и ще откликнат.
В името на едно непознато момиче
Борис Борисов е кръводарител от 1985 г. Когато за първи път дал кръв било, защото се нуждаел от средства. Повторил процедурата няколко пъти, но не се чувствал комфортно да припечелва от това. Точно решил да се откаже, когато разбрал, че кръвта му е не просто подходяща, а жизненоважна за едно непознато момиче. „Не можех да се откажа просто така. Когато знаеш, че можеш да помогнеш на някого нещата придобиват съвсем други измерения. Осъзнах, че това, което правя е от първостепенно значение за някого, а не мен не ми коства кой знае какво,“ казва Борис.
И до днес не познава момичето, за което дарява кръв на 2-3 месеца. Не смята, че е нужно да вижда лицето й. Стига му да знае, че прави нещо важно за някого и то е оценено.
Всяка година на 14 юни в страните по целия свят се отбелязва Световния ден на кръводарителя. Целта на инициативата е да повиши информираността на хората за необходимостта от безопасна кръв за спасяване живота на нуждаещите се и да се изрази дълбока благодарност към хората, които доброволно и безвъзмездно даряват кръв. Призивът на кампанията през 2014 г. е: „Нека осигурим безопасна кръв за спасението на майките”.
Решихме да ви разкажем две истории на хора, които са свързани с кръводаряването, но по коренно различен начин – един кръводарител и една млада майка, която се нуждае от чести преливания.
Как ще се справя до следващия път
Тя е Мая Владиславова и от месец е майка. Несъмнено едно от най-щастливите събития в живота й. Още повече, че Мая има рядкото заболяване таласемия, при което организмът страда от много високо съдържание на желязо, има нарушени чернодробни и ендокринни функции и се налага тотална смяна на кръвта всеки месец. Бременността на жените с това заболяване е високорискова, но Мая сбъдва мечтата си да роди здраво момченце. Тук обаче не свършва нейната житейска приказка. Напротив – тъкмо започва. Щастието й от родителството е съпътствано с непрестанно притеснение за това дали следващия път, когато се нуждае от преливане ще има подходящ за нея кръвен продукт. Не, тя няма от рядка кръвна група, просто не винаги са налични продукти със съвместим с нейния фенотип[1] . Случвало й се е да чака преливане повече от две седмици, а сега, когато е майка, тя ще трябва да има сили да се грижи за детето си.
„Хората рядко се замислят, че с кръводаряването наистина спасяват живот. Това не са просто думи, не е някакво рекламно клише, за да се предизвика съпричастност – това е самата истина, – казва Мая Владиславова и подчертава – Понякога хората мислят, че големите кръводарителски акции осигуряват достатъчно кръв за дълго време напред. Но тези, които не се нуждаят от чести преливания или операции вероятно не знаят, че кръвта има определен срок на годност“, казва майката на едномесечно бебе.
Мая не си позволява да изпада в мрачни мисли какво ще се случи следващия път, когато й е необходимо преливане. Тя има надежда, че хората ще опознаят проблема и ще откликнат.
В името на едно непознато момиче
Борис Борисов е кръводарител от 1985 г. Когато за първи път дал кръв било, защото се нуждаел от средства. Повторил процедурата няколко пъти, но не се чувствал комфортно да припечелва от това. Точно решил да се откаже, когато разбрал, че кръвта му е не просто подходяща, а жизненоважна за едно непознато момиче. „Не можех да се откажа просто така. Когато знаеш, че можеш да помогнеш на някого нещата придобиват съвсем други измерения. Осъзнах, че това, което правя е от първостепенно значение за някого, а не мен не ми коства кой знае какво,“ казва Борис.
И до днес не познава момичето, за което дарява кръв на 2-3 месеца. Не смята, че е нужно да вижда лицето й. Стига му да знае, че прави нещо важно за някого и то е оценено.
