Имах изключителната привилегия преди месец да присъствам на международна консервативна конференция в Будапеща в качеството ми на член на неправителствената организация РОД Интернешънъл /“Родители, Обединени за Децата”/. Бяхме заедно със съпредседателите на организацията Давид Александров и Иван Вълков.
Много неща бих могъл да споделя, но ще кажа най-главното - унгарският премиер Виктор Орбан произнесе една феноменална реч с историческо значение. Благодарен съм за възможността да я чуя на живо и заедно с цялата зала да изразя своето възхищение.
От краткия личен контакт и разменени реплики Виктор Орбан остави впечатление у мен за един смирен и кротък по дух, но много спокоен, мъдър и дълбочинно решителен човек, с чувство за хумор и силно въздействие върху околните.
В тази своя забележителна реч той начерта стратегически перспективи и конкретни тактически задачи пред консерваторите в Европа и САЩ.
За изтеклия цял месец това толкова важно изказване не се появи никъде у нас!
Единствено няколкото плодотворни, но и много интензивни пътувания ме забавиха да направя това, което правя сега.
И то е да публикувам тази преведена и редактирана от мен знаменателна реч на унгарския министър-председател и толкова вдъхновяваща личност на лидер от световен мащаб.
Вярвам, че много приятели - консерватори, патриоти, обичащи род и Родина български граждани - ще бъдат вдъхновени от тази реч.
За мен лично най-важното е - и най-трудно в български условия - ето този приятелски съвет на Орбан към консерваторите в Европа и САЩ:
“Изграждайте общности! Търсете и намирайте общото, което да ви събира!”
Защото консерватизмът е за свободни хора и силни индивидуалности. А за силни и ярки индивидуалности е предизвикателство изграждането на общности.
И все пак, това е жизнено важно - United we stand! Divided, we fall! Обединени, устояваме! Разделени, пропадаме!
Ето и речта на Виктор Орбан от 19 май 2022, произнесена на конференцията CPAC в Будапеща.
/Който иска, може да я намери на английски език в електронното издание Hungary Today/.
Радвам се да съм полезен за каузата!
Приятно четене!
Реч на Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, 19 май 2022, произнесена на конференцията CPAC в Будапеща.
“Дами и господа, скъпи американски приятели и консерватори от цял свят,
приветствам ви всички. И специално „Добре дошъл“ на моя приятел Вацлав Клаус. Не е изненада, че той е най-интелектуално смелият човек в Европа, тъй като е богат на години; но това, което е изненада за всички ни, е, че той все още е най-младият и най-свежият сред нас. Скъпи Клаус, много ти благодаря, че дойде и си сред нас.
Знам, че всички вие заслужавате по-добра реч от тази, но всички знаем, че сутрин човек не може да плува или да тича за световен рекорд. Моля, имайте това предвид, докато слушате разсъжденията ми. Както и да е, страхотно е да си тук, в момента на такова щастливо съвпадение: преди месец постигнахме четвъртата си поредна изборна победа, а преди четири дни сформирах своето пето консервативно, християнско правителство; и сега съм тук с Вас. Винаги е добре да можеш да говориш сред приятели и е особено добре да имаш нещо, с което да подкрепиш думите си; а ние, унгарците, с право смятаме, че имаме с какво да подкрепим думите си.
Приятели мои,
Изминахме дълъг път. През 80-те години четяхме за случващото се в САЩ от „самиздат“, разпространяван нелегално в бившия Източен блок; а сега сме тук, като Унгария е домакин на най-важното политическо събиране на Републиканската партия, Голямата стара партия. Ясно си спомням как ви завиждахме тогава: завиждахме на вашата култура на демократичен дебат; свободата, върху която градихте своя обществен живот в Америка; завиждахме на вашия президент Рейгън за неговата харизма, стремеж, остроумие и политика – и го подкрепяхме, разбира се. Всичко, което имахме ние тогава, бяха комунистически функционери в сиви костюми и техният политически новоговор, задушаваща атмосфера и безнадеждност.
Скъпи американски приятели,
Ако сте гледали сериала „Чернобил“, може да имате представа за какво говоря. Минаха четиридесет дълги години от това. И днес сме домакини на това страхотно събитие, за което искам да благодаря на организаторите – но най-вече на вас, които ни удостоявате с присъствието си. От името на всеки унгарец, благодаря на нашите американски приятели и на тези от други страни, че ни почетохте и дойдохте тук в Будапеща.
Как мога да допринеса за днешното събиране? Може би, ако ви кажа как спечелихме: как за първи път победихме комунистическия режим; после как победихме либералите; и после, съвсем скоро, как победихме международната либерална левица, когато те обединиха силите си срещу Унгария на изборите. Сега ще ви кажа как ги победихме за първи, втори, трети, четвърти и пети път – и как ще ги победим отново. Както скандират привържениците на Фради /футболният клуб Ференцварош/ скандират: „Още, още, още, има още голове за вкарване!“
Ще ви разкажа как пламенните студенти успяха да премахнат диктатурата, след това да разбият хегемонията над мненията, на които се радваха завърналите се комунисти и либерали, и как успяха да сложат край на доминацията на прогресивистите в обществения живот. Ще ви разкажа как Унгария се превърна в бастион на консервативни и християнски ценности в Европа. Вместо дългата ми реч, разбира се, всичко това можеше да се направи накратко и просто. Научихме от генерал Патън, че битката извежда всичко, което е най-добро. Това важи и на политическото бойно поле. Тук, приятели мои, остават само най-добрите – или, накратко, крайното условие за победа е, че трябва да станем най-добрите. Можете да спечелите, ако сте най-добрите.
Дами и господа,
Нека започнем с това, че вие, политиците, които обичате страната си, сте изправени пред проблем, с който ние, унгарците, вече сме се справили успешно. Този проблем – ако не се лъжа и в Америка, и в Западна Европа – е доминирането на прогресивистите-либерали в обществения живот. Проблемът е, че те заемат най-важните позиции в най-важните институции, че заемат доминиращи позиции в медиите и че произвеждат цялата политическа индоктринация в публичното пространство. Те – прогресивистката левица – ни казват кое е истината и кое не, кое е правилно и кое не. И като консерватори, нашата съдба е да ни накарат да се чувстваме в обществения живот на нашите нации, както пееше Стинг в своята песен за Ню Йорк: като „законен извънземен“.
Скъпи американски приятели,
Такава беше и ситуацията в Унгария. Преди 30 години тук също беше на власт левицата – и дори имаше комунистическа диктатура. Цялата държавна машина работеше за укрепване на властта на комунистите. Колкото и странно да звучи, ние – и аз – израснахме в „буден свят“ /закачка с една от модерните либерални догми, б.м./. Само че тогава „критичната расова теория“ се наричаше „научен социализъм“ и се преподаваше в университета по същия начин, по който се преподават днес либералните догми /в оригинала е woke, б.м./ във вашата страна. Ежедневна социалистическа диктатура: това е, в което сме израснали. Политическа коректност, оруелски новоговор, държавен контрол върху обществения живот, експроприация на частната собственост и стигматизиране на дясното.
Скъпи американски приятели и посетители от чужбина,
При комунизма имахме шега – доколкото беше възможно да се шегуваме при комунизма. А шегата беше, че в Съветския съюз се провеждаше състезание за политически шеги при следните условия: третото място спечели ол инклузив пътуване до Сибир за две седмици, второто място за една година, а победителят – за живот.
Американски приятели,
Ако смятате, че тази шега става все по-значима за вас, дошло е времето да започнете да действате. Във всеки случай ние се надигнахме и в края на 80-те решихме, че ни е достатъчно. Искахме да си върнем страната и свободата си; искахме да си върнем свободата на страната си. Комунистите не оставиха това без отговор: полицейски атаки, забрани, подслушвания, инфилтрация на тайни агенти, заплахи и изнудване. Но ние упорствахме и победихме. Съветският съюз – вън, комунистите – долу. Мислехме, че най-накрая получихме това, което искахме, но се оказа, че грешим: при диктатурата либералите и консерваторите сключиха антикомунистически пакт, но при първата следваща възможност либералите застанаха на страната на комунистите. Оказа се, че всъщност те са естествени съюзници. Ако не се лъжа, този вид греховен завет е наблюдаван и в Съединените щати. Summa summarum, общественият живот след първите избори [в Унгария след комунизма] беше доминиран от посткомунисти, либерали и прогресисти, а унгарската десница беше разбита. Когато моят приятел Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2016 г., едно от основните му обещания беше за необходимостта от „пресушаване на блатото“. Президентът Тръмп има неоспорими заслуги, но въпреки това не беше преизбран през 2020 г. Той завърши точно като нашето първо консервативно християнско правителство през 2002 г.: управлявахме изключително – след толкова години може би мога да проявя нескромност – но бяхме повлечени от блатото на унгарската левица. И тогава, между 2002 и 2010 г., видяхме това, което обикновено се случва при такива обстоятелства: социалистите пропиляха парите на хората. Унгария потъна в дългове, икономиката изпадна в рецесия, инфлацията излезе извън контрол, безработицата нарасна и хората не бяха в състояние да плащат сметките си. Избухна улично насилие и паравоенни групи провеждаха маршове. Беше отдавна, но нека не забравяме: поредица от етнически мотивирани убийства възмутиха обществото. Левицата намали разходите за полицията толкова много, че те не бяха в състояние да поддържат дори имитация за ред, като законът защитаваше извършителите, а не жертвите.
Скъпи американски приятели,
Мисля, че сте виждали подобни неща на това. Писанията казват следното: „всяко дърво се познава по своя плод“. Е, плодът на прогресивисткото управление говори сам за себе си: икономическа разруха и улично насилие. Когато ляво правителство дойде на власт, историята почти винаги завършва по един и същи начин. Но, скъпи приятели, през 2002 г. организирахме народно движение и интелектуална съпротива със силите, останали ни след изборното ни поражение. Ние не възприехме отбранителна позиция и не се примирихме с нашия статут на малцинство; играхме за победа и обявихме Реконкиста /християнско освобождаване на Иберийския полуостров от нашествието на мюсюлманите, продължило близо 8 века, б.м./.
Скъпи приятели,
Планът успя. През 2010 г. се върнахме. Работихме за това осем години: стъпка по стъпка, тухла по тухла, бяхме се борили и бяхме строили. Формулата е завършена. Унгария е лабораторията, в която тествахме противоотровата срещу доминирането на прогресивистите. Закачихме лабораторните престилки, тази пролет Унгария получи четвъртата си доза и мога да съобщя следното: пациентът е напълно излекуван. Лекарството е с отворен код, безплатно и се състои от дванадесет точки – които ще споделя с вас сега. В полза на нашите чуждестранни приятели, дванадесет е щастливото число на унгарските борци за свобода.
Първата точка в унгарската формула е да играем по нашите собствени правила. Единственият начин да спечелите е да откажете да приемете решенията и пътищата, предлагани от другите. Както казва Чърчил, да имаш врагове е сигурен знак, че правиш нещо правилно. Ето защо не бива да се обезкуражаваме да бъдем оклеветени, да ни клеймят като окаяни или да ни третират в чужбина като смутители. Всъщност би било подозрително, ако нищо от това не се случи. Моля, не забравяйте, че тези, които играят по правилата на опонентите си, със сигурност ще загубят.
Втората точка: национален консерватизъм във вътрешната политика. Каузата на нацията не е въпрос на идеология, нито дори на традиция. Причината, поради която църквите и семействата трябва да бъдат подкрепяни, е, че те са градивните елементи на нацията. Това също означава, че човек трябва да остане на страната на избирателите. Решихме да спрем миграцията и да построим стената на южната ни граница, защото унгарците казаха, че не искат нелегални имигранти. Те казаха: „Виктор, построй тази стена!“ Три месеца по-късно граничната бариера беше вдигната. Тайната е да не се премислят прекалено нещата: унгарската ограда е проста структура от верижна връзка с детектори за движение, наблюдателни кули и камери; но това е достатъчно, при условие че хората искат да защитят страната си. Ахилесовата пета на прогресивистите е именно в това, че искат да наложат мечтите си на обществото. Но за нас тази опасност е и възможност, защото когато става дума за важни въпроси, в действителност хората не харесват мечтите на лявата треска. Трябва да се открият проблемите, по които левицата е напълно извън досег с реалността, и да се изтъкнат – но по начин, който може да бъде разбираем за хората, а не само за дървени философи с интелектуални претенции.
Трета точка: националният интерес във външната политика. Прогресивистите винаги смятат, че външната политика е битка на идеологии: битка между доброто и лошото, в която ходът на историята ще бъде решен веднъж завинаги. Но както виждам, скъпи приятели, имаше поне четири такива „последни големи битки“ през последните сто години. Нещо не е наред с тази концепция. Нашият отговор трябва да бъде ясна и проста антитеза на прогресивните: нацията на първо място! Унгария на първо място! Америка на първо място! Имаме нужда от външна политика, основана на нашите интереси. Това не винаги е лесно, защото светът на външната политика често е сложен. Да вземем войната в съседната ни държава. Русия е агресор, а Украйна жертвата. Ние осъждаме агресора и помагаме на жертвата на агресия. Но в същото време знаем, че Украйна не защитава Унгария. Това е безсмислена идея! Унгария може да бъде защитавана от НАТО и унгарските отбранителни сили. Като част от нашето население сме приели най-голям брой бежанци и унгарският народ е щастлив да помогне. Унгарците се радват да помогнат, но не искат да платят цената на войната, защото това не е тяхна война и няма да се възползват от нея. Те знаят много добре, че войната е придружена от санкции, висока инфлация и икономическа стагнация; те знаят, че войната винаги води хората до бедност. Не трябва да се поддаваме на гласовете на сирените, колкото и примамливо да звучат те. Нашата цел е да възстановим мира, а не да продължим войната, защото това е в наш национален интерес. Унгария на първо място!
Четвърта точка, скъпи приятели: трябва да имаме свои собствени медии. Можем да изложим на показ безумните идеи на прогресивната левица само ако имаме медии, които ни помагат да направим това. Левите мнения изглежда са мнозинство само когато медиите помагат за тяхното засилване. Коренът на проблема е, че съвременните западни медии се придържат към възгледите на левицата. Репортерите бяха обучавани в университета от хора с прогресивни леви възгледи. И щом консервативни фигури се появят в медиите, те са критикувани, атакувани, клеветени и очерняни. Запознат съм със стария етос на западната демокрация, според който партийната политика и пресата трябва да бъдат разделени. Така трябва да бъде. Но, скъпи приятели, демократите в САЩ, например, не се подчиняват на такива правила. Само се опитайте да преброите колко медии са в услуга на Демократическата партия: CNN, The New York Times, списъкът продължава – мога да продължа до нощта. Естествено, Великата стара партия също има съюзнически медии, но те не се равняват на доминацията на либералите в медиите. Моят приятел Тъкър Карлсън стои самотен и неподвижен. А неговото шоу има най-висок брой зрители. Какво означава това? Това означава, че трябва да има предавания като неговия ден и нощ – или, както казвате, 24/7.
Пета точка: изложете на показ намеренията на опонента си. Като условие за победа медийната подкрепа е необходима, но не достатъчна. Трябва също да разбием табутата. Може би няма нужда да представям това на моите американски приятели, защото кой е по-голям в разбиването на табутата от президента Доналд Тръмп? Но винаги може да се вдигне летвата: трябва не само да съборим днешните, но и утрешните табута. Тук, в Унгария, ние разкриваме какво подготвят левите, преди дори да предприемат действия. Отначало те ще го отричат, но успехът е още по-сладък, когато се окаже, че сме били прави през цялото време. Например има проблем с ЛГБТК пропагандата, насочена към деца. Това все още е ново нещо тук, но ние вече го унищожихме. Разкрихме въпроса и проведохме референдум по него. Преобладаващото мнозинство от унгарците са отхвърлили тази форма на въздействие върху децата. Като разкрихме на ранен етап за какво се готвят левите, ние ги принудихме да се отбраняват и когато те атакуваха нашата инициатива, в крайна сметка бяха принудени да признаят реалността на своя план. Позволете ми отново да цитирам генерал Патън: „Добрият план, изпълнен силово сега, е по-добър от перфектния план следващата седмица.“
Шеста точка: икономика, икономика, икономика. Всички знаем, че левите искат да управляват икономиката според абстрактните представи. Това е капан за дясното. Никога не се увличайте по него! Когато дойдохме на власт, решихме, че трябва да провеждаме само икономически политики, които са в полза на мнозинството от избирателите. Тук в Унгария имаме мото за това: „Дори тези, които не са гласували за нас, в крайна сметка са по-добре“. В това ние сме полярната противоположност на прогресивните: дори тези, които са гласували за тях, се оказват по-зле. В крайна сметка хората искат работа: хората искат работа, а не икономически теории по телевизора. Хората искат да направят крачка напред в живота и хората искат по-добър живот за децата си от живота, който са имали. Ако едно дясно правителство не е в състояние да изпълни всичко това, то е обречено на провал.
Нашата седма точка: не отивайте до крайност. Казвам това, защото екстремните конспиративни теории от време на време надигат глави отдясно – точно както екстремните утопии редовно издигат глави отляво. Ако погледнем по-задълбочено, ще видим, че всъщност хората не искат нито едното, нито другото. Но, скъпи приятели, каква е разликата между отричането на науката от крайната десница и отричането на биологията от ЛГБТК движенията? Отговорът е прост: няма никаква разлика. Ние трябва да отдадем кесаревото – Кесарю, Божието – Богу, а на науката – нещата, които са на науката. Можем да спечелим огромна популярност в интернет форумите, като популяризираме теории на конспирацията – и наистина понякога в тях има истина; но в действителност ние ще отчуждим голяма част от електората, ще се окажем изтласкани в периферията и в крайна сметка ще загубим.
Осма точка: четете всеки ден. Една книга на ден държи поражението далеч от нас. Знам, че това звучи странно. Аз самият не съм академик, но факт е, че никое изобретение все още не е надминало книгата като средство за разбиране и предаване на идеи. Светът става все по-сложен и ние трябва да отделим време, за да го разберем. Аз, например, всяка седмица отделям един цял ден само за четене. Четенето също ни помага да разберем какво мислят нашите опоненти и къде тяхното мислене е погрешно. Ако знаем това, останалото е просто техника. Трябва да преведем всичко това на езика на ежедневните действия и политическото общуване. Вярно е, че пиарът е полезен вид; но разбирането на проблема е нещо, което трябва да бъде направено от нас като политици.
Девета точка: имайте вяра. Липсата на вяра е опасна. Ако не вярвате в Съдния ден и не вярвате, че ще бъдете държани отговорни за действията си пред Бог, ще мислите, че можете да направите всичко, което е във вашата сила. Така че нека насърчим бъдещите млади консервативни политици да се ангажират с вяра. Първоначално не виждах това като приоритет, но научих, че ако отделим време на вярата си, успехът ще дойде по-лесно. Аз съм народен представител от тридесет и две години и започвам седемнадесетата си година като министър-председател. Внимавам в думите на пророк Исая, който каза: „Ако не стоиш твърдо във вярата си, изобщо няма да устоиш.” В политиката, скъпи приятели, това е законът.
Десета точка: сприятелявайте се. Нашите опоненти, прогресивистите либерали и неомарксистите, имат неограничено единство: те си пазят гърбовете един на друг. За разлика от тях, ние, консерваторите, сме способни да се скараме помежду си за най-дребния проблем. И тогава се чудим как нашите опоненти ни притискат в ъгъла. Ние наистина притежаваме интелектуална изтънченост и ни е грижа за интелектуалните нюанси. Но ако искаме да успеем в политиката, никога не трябва да гледаме първо в какво не сме съгласни, а вместо това да търсим общите точки. Ще дам пример. Ватикана е един от най-важните ни европейски съюзници. Тя е съюзник като пазител на християнските ценности, в подкрепа на семействата и заедно утвърждаваме, че бащата е мъж, а майката е жена. Заедно заставаме за мира и за бежанците от Украйна. Но относно незаконната миграция нашето мислене се разминава. Човек не трябва да разглежда въпросите, по които можем да влезем в разгорещени спорове, а да търсим начини, по които можем да работим заедно. Повярвайте ми, ако не го направим, нашите опоненти ще ни преследват един по един.
Единадесета точка: изграждане на общности. Приятели мои, през годините също научих, че няма консервативен политически успех без функциониращи общности. Колкото по-малко общности има и колкото по-самотни са хората, толкова повече избиратели отиват при либералите; и колкото повече общности има, толкова повече гласове получаваме. Толкова е просто. Няма нужда да ви обяснявам това: Съединените щати имат най-добре функциониращите клубове, общества и общности в света. Това, което трябва да разберем, е, че един политически субект трябва да обхваща такива общности.
И накрая, дванадесетата точка: изграждане на институции. За успешна политика са необходими институции и институти. Независимо дали са мозъчни тръстове, образователни центрове, работилници за таланти, институти за външни отношения, младежки организации или каквото и да било, те трябва да имат политически аспект. Нека не забравяме: политиците идват и си отиват, но институциите остават с нас за поколенията. Те, институциите, имат капацитета да обновяват политиката интелектуално. Отново и отново са необходими нови идеи, нови мисли и нови хора. Ако те свършат, ние ще останем без боеприпаси и нашият опонент няма да прояви никаква милост в събарянето ни.
Скъпи приятели,
Целият свят претърпява огромни промени. Странно, но вярно е, че разрушителните идеологии на фашизма и комунизма произхождат от Запада. Никога не сме мислили, че комунистите могат да се върнат не само от Изтока, но и от Запада. Сега виждаме, че прогресивните заплашват цялата западна цивилизация и истинската опасност е не отвън, а отвътре. Вие, скъпи американски приятели, сте изправени пред това в Съединените щати, докато ние сме изправени пред него в Европейския съюз. Имаме работа с едни и същи хора: безлики, идеологически обучени бюрократи, седнали във Вашингтон и Брюксел. Прогресивни либерали, неомарксисти, опиянени от мечтата за будност, тези на заплатата на Джордж Сорос, защитниците на отвореното общество. Те искат да премахнат западния начин на живот, който вие и ние обичаме толкова много: за какво са се борили родителите ви по време на Втората световна война и Студената война и за какво се борихме ние, когато прогонихме съветските комунисти от Унгария.
Приятели мои,
Трябва да се борим и в тази битка можем да успеем само ако сме заедно и организирани. Трябва да върнем институциите във Вашингтон и Брюксел. Трябва да намерим приятели и съюзници един в друг. Трябва да координираме движението на нашите войски, защото сме изправени пред голямо предизвикателство. Решаващата година ще бъде 2024 г.: ще имате президентски избори и избори за Конгрес, а ние ще имаме избори за Европейски парламент. Тези две събития ще определят двата фронта в битката, която се води за западната цивилизация. Днес не държим нито едно от двете. И все пак имаме нужда и от двете. Имаме две години за подготовка.
Унгарският урок е, че нямаме сребърен куршум. Имаме само работа.
Трябва да го направим. Да излезем и да го направим!
Благодаря и успех!”
