Страната ни влиза в окото на бурята

Политизирането на икономиката има цена: корупция, стопяваща се нация, липса на конкуретноспособност и неясна перспектива пред инвеститори и домакинства.

Макар и по-бавно у нас, лихвите по кредитите тръгват нагоре, свивайки разполагаемия доход на българите. А инфлация при храните вече има структурни основания в Европа, удряйки тежко икономиките и народите с най-ниски доходи - респективно най-тежко нас българите.

Нагонът на държавата да харчи е необуздан: разходите на хазната надвишават два пъти приходите към края на май, влошавайки бюджетното салдо спрямо година по-рано за периода с 1.8 млдр. лв. А това няма как да е устойчиво във времето. И е безумно вредно за държава във валутен борд.

Банките трябва също да подходят отговорно в кредитната си политика, защото печеленето на пазарен дял не бива да е за сметка на консерватизма в управлението им - особено пред лицето на очертаващата се общоевропейска рецесия и недвусмислените сигнали/действия на БНБ за охлаждане на кредитирането.

Либералната евроатлантическа коалиция е факт и поне половин година ще има нещо като политически хоризонт. След това всеки ще стъпи с крак вън от управлението, опитвайки да “приватизира” ползите и “национализира” негативите от умопомрачителната сглобка. Междувременно ще настъпи неизбежно консолидиране на опозицията, а страната ни влиза в окото на буря: икономическа криза, политическа нестабилност, енергийни и геополитически рискове.

От всеки от нас като гражданско общество зависи да преминем по-лесно през премеждията. Доверието в политическия ни “елит” за жалост е паркирано на кота нула.

Вижте още:

Държавата започва обсъждането на възможностите за изграждането на консолидиран платежен механизъм за компенсиране на производителите при форсмажорни обстоятелства. Това се...

Между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. Това показват резултатите от неформално проучване на Асоциация на...