“Голям залък хапни - голяма дума не казвай” е казал премъдрият ни и напатил се народ. Но кой да мисли? И не, няма как да не се е отбележи парадокса:
“Основните тези на ПП бяха, че те ще се преборят с ГЕРБ и негативните черти в управлението. Гласувате за Кирил Петков и получавате Бойко Борисов, когото Петков арестува. Борисов казваше, че тези хора от ПП ще фалират държавата. Отиваш и гласуваш за Борисов - получаваш Петков. Как изглежда това от гледна точка на демокрацията. Как се чувстват избирателите и на едните, и на другите?"
Когато някой е с нас - не е лЬОш.
Както твърдя от доста време тази “коалиция” съществува де факто: за безгръбначието ни към РСМ, оръжията за Украйна, ядрено гориво, самолетите - примери с лопата да ги ринеш. А вече става видима и де юре.
Няма как да не се пропомни и истерията, с която бе атакуван всеки, който не е в екстаз от загубата на суверенитет. От ширещия се национален нихилизъм и “заличаването” на инакомислещите. Арогантно и високомерно от хора, които днес трябва да си посипят главата с пепел.
Наистина важните неща:
Планът за възстановяване трябва да бъде предоговорен, вземайки предвид енергийната сигурност на България - не да затворим половината си електроенергиен микс, произвеждан от лигнитите ни въглища.
От два реактора в АЕЦ днес само единият работи безпроблемно. Счупихме и батерията “Чаира”.
Лихвите се покачват по-бавно при нас, но вече е осезаемо при фирмения кредит, скоро и при ипотеките и потребителските кредити. Оскъпява се и кредитът за хазната, чиито разходи трябва да овладеем, за да не вдигаме данъци на пожар, застрашавайки борда си. И да не смажем и без това затихващия растеж и инвестициите.
Финално: срамно е български правителства да се брандират като “евроатлантически” или “евразийски”. Както казваха преживелите катарзис - направо е “позорно”.
