Днес излязоха данните за индекса на потребителските цени през месец май. Те показват инфлация от 15.6% на годишна база. Още март месец в интервю по БНР дадох прогноза, че до средата на тази година инфлацията ще достигне 15%. Въпросът сега е - къде ще е инфлацията в края на годината? Или след 1 година?
Във втората половина на годината, особено в последното тримесечие според мен е много вероятно да видим забавяне на темпа на инфлация. Няколко фактора допринасят към тази прогноза. Първо, чист базов ефект - инфлацията в последното тримесечие на 2021 вече беше между 6% и 8%, исторически доста високо ниво. От тази сравнително по-висока база инфлацията няма как да продължи да се ускорява, дори при същата степен на натиск върху цените.
Другият, и по-съществен фактор, е че очаквам икономическата активност осезаемо да се забави след лятото. Високата инфлация сама по себе си вече допринася за това - данните за БВП през първото тримесечие показват охлаждане на ръста в потреблението до най-ниските нива от края на 2020 насам. Междувременно, нетния износ е на най-ниското си ниво от 2008 насам поради ръста в цените на ключови енергийни суровини, които основно внасяме.
Европейската централна банка започва да вдига лихвите от юли, което вече се отразява върху кредитния пазар. EURIBOR лихвите (на графиката долу), по които банки в еврозоната заемат пари помежду си са в на практика вертикален тренд от няколко месеца. Това е важно, защото кредитите с плаващи лихви, които банките отпускат масово са индексирани спрямо EURIBOR (включително в България). Когато лихвите по жилищните кредити масово скочат, това ще окаже сериозен натиск върху финансите на домакинствата и ще предизвика сериозно свиване на потреблението. Например, в Португалия прогнозите сочат към увеличение на средната ипотечна вноска с 200 евро през следващите 12 месеца.
Увеличение в лихвите значи и оскъпяване на бизнес кредитите с инвестиционна цел. Така освен високите нива на инфлация, лихвите също ще започнат да притискат бизнесите. Съответно, и потребление и инвестиции е много вероято да започнат да се забавят значително в идните месеци. През 2023 е много вероятно и да започнат да падат, съответно да влезем в рецесия. При растящи лихви в условията на така или иначе дълбок бюджетен дефицит (над 4% от БВП) държавата няма капацитет да увеличава разходите много, съответно няма как да компенсира очаквания спад в потреблението и инвестициите.
Добрата новина е, че това ще отслаби инфлацията и следващата година по това време тя е много вероятно да е значително под 10% на годишна база. От друга страна, цената на това охлаждане на инфлацията ще е и значително охлаждане на икономическата активност и вероятно спад на БВП.
