Концепцията за „Индустрия 4.0“Концепцията за „Индустрия 4.0“

Това е така наречената четвърта индустриална революция, представлява цялостното обвързване посредством съвременни дигитални технологии на процесите в едно предприятие, чрез които се създава стойност: от разработването, през производството и логистиката, до сервиза и изваждането от експлоатация. От 1 до 16 юни 2016 г. Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) проведе анкета сред своите фирми членове с цел да очертае актуалната ситуация и да установи какви са плановете на бизнеса в България по отношение на дигитализацията.
 
В анкетата на ГБИТК „Индустрия 4.0 в България“ в рамките на 16 дни се включиха 59 фирми членове на камарата (български, германски и други чуждестранни компании). Проучването бе насочено към техните ръководства. Повече от 80 % от анкетираните оценяват ролята на дигитализацията в своята компания като „решаваща“ или „много значима“. По отношение на актуалното ниво на дигитализация над половината от запитаните отговарят, че то е над средното. Близо 90 % от фирмите до три години вече ще са направили стъпки в посока дигитализиране на процесите. 64 % отговарят, че разполагат с отдел или служител, отговорен за това. Над 70 % от анкетираните през следващите пет години ще инвестират до 3 % от оборота си.
Резултатите оборват тезата, че по-високата степен на дигитализация води до освобождаване на персонал: 61 % от анкетираните не очакват промяна в броя на служителите си като следствие от дигитализацията. Над половината от участниците в анкетата посочват нивото на квалификация на персонала и обема на необходимите инвестиции сред предизвикателствата на дигиталното обвързване на производствения процес. Сигурността на данните също е от решаващо значение за ръководствата на компаниите.
 
На фона на страховете на предприемачите логични са исканията им към политическата власт: насърчаване на допълнителна квалификация и данъчни стимули при взимане на мерки за дигитализиране. Предпоставка за технологичната промяната са големи инвестиции, както при големите, така и при малките и средноголемите компании. Понятия като иновация, комуникация с клиентите, адаптивност и „Time to Market“ през следващите 5-10 години ще придобият ново значение. България трябва да бъда активна и да влияе при създаването на новите принципи, за да подсигури позициите си в конкурентната среда. Сред водещите стимули за компаниите да дигитализират процесите са: увеличение на ефикасността, по-добро планиране и управление, увеличаване на продуктивността.
 
От присъединяването на България към Европейския съюз търговският обмен между България и Германия е нараснал с 67 %. През 2015 г. бе отбелязан нов рекорд в стокооборота: близо 6,3 млрд. евро. Федералната република е най-важният търговски партньор на България и е сред основните инвеститори в страната ни. Българо-германските икономически отношения не се изразяват само в трансфер на стоки, услуги и капитали, а и в обмен на опит. Германо-Българската индустриално търговска камара привнася елементи от наложили се като успешни в Германия модели, като например такива в сферата на дуалното професионално обучение, енергийната ефективност, правото.
 
В този контекст е и икономическият форум „Индустрия 4.0“, който ГБИТК организира на 23 юни 2016 г. в София. Сред участниците са Томас Хан (главен софтуерен експерт, Корпоративни технологии, Сименс), Ралф Леман (директор „Производствени решения“, САП), Румяна Тренчева (управител, САП България), Георги Атанасов (управител, Фесто Производство), Атанас Голев (технически директор и съсобственик на Интерконсулт България),

Вижте още:

Министерството на иновациите и растежа подпомага бизнеса със 146 млн. леваНа 29-и ноември в София фондация Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ заедно с общинска...